Европейската заповед за арест и съдебната практика

Прилагането на Европейската заповед за арест /ЕЗА/ в периода след 2007 г. позволи на правоприлагащите органи и на законодателя да направят анализ на уредбата й в националното законодателство, сравнения с Рамковото решение относно Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки /2002/584/ПВР/, както и на съдебната практика по прилагането й. Констатира се необходимост от някои допълнения и уточнения в Закона за екстрадиция и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/: изрично уреждане на въпроса за акцесорното предаване на лицата по силата на ЕЗА, прецизиране на формулировката на закона в чл. 37 ал.1 т.3, окончателно формулиране на позицията по отношение на предпоставките за приложение на съкратената процедура по предаване и в частност относно отказа от принципа на особеността; създаване на процедура по привеждане в изпълнение на чужда присъда в случаи на дадена гаранция по чл. 41 ал.3 от закона. Непълнотата в закона, както и противоречивото прилагане на някои уредени в него институти, касаещи европейската заповед за арест, мотивираха приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗИД ЗЕЕЗА/, публикуван в ДВ бр. 49/2010 г., в сила от 03.07.2010 година.

Павлина Панова завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като съдия в Софийски районен съд, Софийския градски съд и Софийския апелативен съд и ВКС. От 1999 г. до 2006 г. е хоноруван асистент по наказателен процес в СУ „Св. Климент Охридски”, а от 2000 г. е преподавател към НИП по програмите за основи на европейското право, наказателноправно съдебно сътрудничество и права на човека. От началото на 2009 г. е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От 2018 г. е съдия в Конституционния съд.