Философският нормативизъм в правото

В книгата си „Философският нормативизъм в правото“ проф. Радев защитава нормативната теория в правната наука – като знание, доктрина и научен метод. Той развива основната теза, че нормативизмът не е част от юридическия позитивизъм, а самостоятелна правна теория и методологическо учение. Радев доразвива учението на известния австрийски учен Ханс Келзен (създател на прочутата Виенска правна школа) и дава свой принос в нея чрез разкриването на философските черти, от една страна, на това учение, а от друга – разкрива институционалните свойства на нормативизма. В това, а и в други основни моменти, се състои приносът на автора към нормативната теория.

Димитър Радев Димитър Радев завършва „Право“ в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1989 г. до 2001 г. преподава в същия факултет, а от 2001 г. - в УНСС. Чете лекции по обща теория на правото, общо учение за държавата и организация и функция на съдебната власт.

Има издадени седем монографии и десетки статии в научни издания, както и в периодичния печат.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД
Първа глава. НОРМАТИВНА ИДЕЯ И НОРМАТИВЕН ПОДХОД
1. Идеалност на правото
2. Разумност на правото
3. Институционализация на правото

Втора глава. КЕЛЗЕН И НОРМАТИВИЗМЪТ КАТО ДОКТРИНА
1. Творчеството на Ханс Келзен
2. Ханс Келзен и неговото чисто учение за правото
3. Теорията на нормите като основа на философския нормативизъм
4. Философският нормативизъм като правна доктрина

Трета глава. ПРАВНА НОРМА И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ
1. Първична и институционална сила на правната норма
2. Правни норми – абстрактни и конкретни белези
3. Общ и индивидуален характер на правните норми
4. Фактическата сила на нормативното
5. Институционализация на правната норма

Четвърта глава. НОРМАТИВЕН И ИНСТИТУЦИОНАЛЕН СТРОЕЖ НА ПРАВОТО
1. Правна доктрина
2. Правни принципи
3. Нормативен характер на съдебната практика
4. Могат ли да се институционализират правната доктрина, правните принципи и съдебната практика

Пета глава. НОРМАТИВНОСТ И ИНСТИТУЦИОНАЛНОСТ НА ПРАВНАТА СИСТЕМА
1. Същност и характерни особености на правната система
2. Философски и нормативен смисъл на понятието „източник на правото“
3. Правната система от гледна точка на нейните действеност и ефикасност

Шеста глава. НОРМАТИВИЗМЪТ И ИНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ДВЕ ОТДЕЛНИ ДОКТРИНИ
1. Нормативизмът като доктрина
2. Понятието за юриспруденция. Юриспруденция и правен институционализъм
3. Институционализация и институционалност в правото
4. За разликата между нормативизма и институционализма
5. Правната действителност и методите за нейното изучаване
6. Предмет на изследване на нормативизма и институционализма

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

Целта на настоящото изследване е да се изтъкне, на първо място, значението на нормативизма и след това на правния институционализъм за правната наука. Тези две доктрини, две тенденции, две направления в правната наука са главните насоки, около които се развива както правната наука, така и правната практика. Те са не само методологична даденост, но и компонент на субстантивното, първичното правно знание, а също така и ръководство за решаването на различни правни проблеми – както в науката, така и в практиката.

В правната теория дълго време най-обсъжданата тема бе тази за правната норма. По-късно учените насочиха погледа си към естественото право, може би защото дълго време то бе подценявано или на него се гледаше снизходително. Днес отново интересът към нормативизма е възстановен, и то главно към философския нормативизъм.

Същевременно се наблюдава и друга тенденция – да се говори и пише за различни „битиета“ на правото. Предмет на настоящото изследване е да се подчертае значението на най-важния компонент на правото – правната норма, а оттук – и на философския нормативизъм като цялостна логическа доктрина на правната наука. Основата на нормативизма е правната норма, без която не би имало никакъв смисъл от разискването на каквото и да е друго. Идеите на Келзен за чистотата на правното учение имат за цел най-вече „да изчистят зърното от плявата“. Към това бихме добавили, че разискването за някакви други (освен нормативното) „битиета“ на правото не е нищо друго освен разпиляване на излишна интелектуална енергия. Няма и не може да има други структура, функция, съдържание, начало и дори, ако щете, битие на правото, освен нормативното. Нормата има онова значение за правото, каквото е значението на разума за човека. Юридическата наука е хуманитарна наука, което обаче не означава, че тя трябва да обхваща в своя предмет всички интерпретации за правото.

Същевременно трудът отделя внимание на институционализма като друго учение, което има връзка с нормативизма. Институционализмът подчертава връзката на правната норма с формите на правото, определя начина на съществуването на нормата под различни форми, и по-точно съществуването на нормата в юридическите текстове. Институционализмът изразява начина на третирането на валидната правна норма – нейното изразяване, материализиране, формалната и материалната ѝ сила. Двете доктрини и двете методологии са тясно свързани – едната решава въпроса за създаването на правото, а другата – за неговото валидиране и подреждане. В резултат се получава едно ново методологическо учение, една нова доктрина – институционалния нормативизъм, който е следващ, по-нов етап в развитието на традиционния нормативизъм, свързан с Виенския правен кръг на Ханс Келзен. В това именно се заключава българският принос в доразвиването и обогатяването на нормативизма.

При всички случаи водещата тенденция, водещото учение е философският нормативизъм, той е съдържанието на правото, а институционализмът е неговата форма. Логическата верига на образуването на правото включва нормативната идея – правната норма и обективирането на правната норма, т.е. нейната институционализация. Затова отделяме внимание и на институционализма, защото той завършва, материализира и обективира правната нормативност.