Името на Бог е милосърдие

Църквата не е на този свят, за да осъжда, а за да позволи срещата с онази глъбинна любов, която е Божието милосърдие. За да се случи това – повтарям го често – е нужно да се излезе навън. Да се излезе от църквите и енориите, да се излезе и да се потърсят хората там, където живеят, където страдат, където се надяват… – папа Франциск

Милосърдието е първият Божи атрибут. То е името на Бог. Няма положения, от които да не можем да излезем, не сме осъдени да затънем в плаващите пясъци – папа Франциск

На разбираем и директен език папа Франциск се обръща към всеки мъж и всяка жена на планетата и започва един интимен и личен диалог с тях. Той говори за темата, която е най-близка до сърцето му – милосърдието. Всяка страница вибрира от желанието на папата да достигне до всички онези души – и в Църквата, и извън нея – които търсят смисъл в живота си, помирение, лек за своите физически и духовни рани. На първо място Франциск моли те да бъдат приети, а не отхвърляни. Той говори за бедните, прогонените, затворниците, проститутките, но също и за хората, които са загубили ориентир в живота си и са далеч от вярата. В своя разговор с журналиста Андреа Торниели папата обяснява какво е милосърдие – с примери от своята младост и опита си като свещеник и изповедник. Франциск говори и за причините да обяви 2016 г. за свещена година на милосърдието по целия свят. Без да пренебрегва теологията и етиката, папата настоява, че Църквата не може да затвори вратите си за никого. Папата говори честно и не избягва въпросите за проблеми като корупцията, показната праведност на фарисеите, сложния баланс между правосъдие и милосърдие. На тези, които се мислят и обявяват за праведни, Франциск напомня: „Дори папата е човек, който се нуждае от Божието милосърдие“.

Още през юли 2013 г., броени месеци след нача­лото на Вашия понтификат, на връщане от Рио де Жанейро, където се отбеляза Световният ден на младежта, Вие казахте, че нашето време е „вре­мето на милосърдието”.

Да, аз вярвам, че това е времето на милосърди­ето. Църквата показва своето майчинско лице, ли­цето си на Майка, на раненото човечество. Не чака ранените да почукат на вратата и, ходи да ги търси на улицата, събира ги, прегръща ги, лекува ги, кара ги да се чувстват обичани. Тогава казах, и съм все по- убеден, че това е кайрос[1], нашата епоха е кайрос на милосърдие, подходящо време. При тържественото откриване на Втория ватикански вселенски събор св. Йоан XXIII каза, че „Христовата невеста предпочита да използва лекарството на милосърдието, отколкото да хваща оръжията на строгостта“. В съчинението си „Размишление за смъртта“ (Pensiero alla mo^е) бла­женият Павел VI разкрива устоите на своя духовен живот в синтеза, предложен от св. Августин: нищета и милосърдие. „Моя нищета - пише папа Монтини, - Божие милосърдие. Дано поне мога да отдам по­чит на Оногова, Който си Ти, Бог на безграничната доброта, призовавайки, приемайки, чествайки Твое­то нежно милосърдие.“ Свети Йоан Павел II продъ­лжи по този път с енцикликата Dives in misericordia[2],в която заяви, че Църквата живее истински живот, когато проявява и проповядва милосърдието, най- прекрасното качество, характерно за Създателя и Спасителя, и когато приближава човеците до извори­те на милосърдието. Освен това той сложи началото на празника на „Божието милосърдие“ и изтъкна фи­гурата на света Фаустина Ковалска, както и думите на Иисус за милосърдието. Папа Бенедикт XVI също говори за това по време на своята учителна власт: „Милосърдието е всъщност централното ядро на евангелското послание - каза той, - то е самото име на Бог, ликът, с който Той се е разкрил в Стария завет и в пълнота в Иисус Христос, въплъщение на съзида­телната и изкупителна Любов. Тази милосърдна лю­бов озарява и лика на Църквата и се проявява както чрез тайнствата, по-специално това на помирението, така и в деянията на любов към ближния - в общност и поотделно. Всичко онова, което Църквата изрича или извършва, проявява милосърдието, което Бог из­питва към човека“.

Но в личните ми спомени има и още много дру­ги случки. Например, преди да дойда тук, когато бях в Буенос Айрес, в паметта ми се е запечатала една кръгла маса с участието на теолози: обсъждаше се какво може да стори папата, за да се доближи до хо­рата на фона на толкова много проблеми, които из­глеждаха неразрешими. Един от тях каза: „Юбилейна година на прошката“. Това ми е останало в съзнани­ето. Така че, за да отговоря на въпроса, мисля, че ре­шението дойде чрез молитва, чрез мисъл за учени­ето и свидетелството на папите, които са били мои предшественици, както и за Църквата като за полева болница, където се лекуват първо най-тежките рани. Една Църква, която да стопли сърцата на хората с близост и съпричастие.

Какво е за Вас милосърдието?

Етимологически милосърдие означава да отво­риш сърцето си за милостта към нищия. И веднага стигаме до Господ: милосърдие е божествената на­гласа, която прегръща; то е себеотдаването от страна на Бог, Който приема, Който скланя да прости. Иисус е казал, че не е дошъл заради праведните, а заради грешните. Не е дошъл заради здравите, които нямат нужда от лекар, а заради болните. Затова може да се каже, че милосърдието е личната карта на нашия Бог. Винаги съм оставал впечатлен, когато съм четял историята на Израел, както е разказана в Библията, в глава 16 от Книгата на пророк Йезекиил. Историята сравнява Израил с момиченце, на което пъпната връв не била отрязана, а изоставена в кръв, захвърлена. Бог видял как се мъчи в кръвта си, измил я, помазал я, об­лякъл я и когато порасла, я украсил със свила и наки­ти. Но тя, запленена от собствената си красота, поч­нала да блудства, като отхвърляла подаръци, а сама подкупвала своите любовници. Бог обаче няма да за­брави своя Съюз с нея и ще я постави над по-големите и сестри, за да помни Израил и да се срамува (Иез. 16: 63), когато и прости всичко, що е вършила.

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

ПОГЛЕДЪТ НА ФРАНЦИСК

Андреа Торниели

В неделната сутрин на 17 март 2013 г. Франциск отслужваше първата си литургия заедно с на­рода след избора за епископ на Рим в сряда вечерта. Църквата „Света Ана“ във Ватикана, която се намира на две крачки от едноименната порта, вход към най- малката държава в света, и която изпълнява функци­ята на енорийска за жителите на Борго Пио[*], беше препълнена с вярващи. Присъствах и аз - заедно с неколцина приятели. Тогава Франциск държа втора­та си проповед като папа и импровизира, казвайки: „Посланието на Иисус е милосърдието. За мен, каз­вам го със смирение, това е най-силното послание на Господа“.

Светият отец коментираше откъса из Евангели­ето от Йоан, в който се говори за прелюбодейката - жената, която книжниците и фарисеите са на път да убият с камъни, както повелява Мойсеевият закон. Иисус спасява живота и. Поисква от онзи измежду тях, който няма грехове, да хвърли първия камък. Всички се разотиват. „И Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ (8: 11).

Имайки предвид книжниците и фарисеите, заве­ли при Назарянина жената, която трябвало да бъде убита с камъни, Франциск каза: „Ние също понякога обичаме да нанасяме удари по другите, да осъждаме другите“. Първата и единствена необходима стъпка, за да изпитаме милосърдието, допълни папата, е да при­знаем собствената си нужда от милосърдие: „Иисус е дошъл при нас в момента, в който ние признаем, че сме грешни“. Достатъчно е да не правим като онзи фарисей, който пред олтара благодарил на Господ, че не е грешник „като всички останали хора“. Ако сме като онзи фарисей, ако се смятаме за праведни, „не познаваме сърцето Господне и никога няма да имаме радостта да почувстваме това милосърдие!“, поясни новият римски епископ. Който е свикнал да съди дру­гите отвисоко, смятайки се в правото си, който има обичая да мисли, че е праведен, добър и в правия път, не чувства нуждата да бъде приласкан и опростен. Други пък я чувстват, но се смятат за неспасяеми по­ради многото сторени злини.

По този повод Франциск разказа за разговора си с един мъж, който след тези думи за милосърдието, отправени към него, отговорил: „Ох, отче, ако зна­ехте какъв е бил животът ми, нямаше да ми говорите така! Какви съм ги вършил!“. Ето какъв бил отго­ворът: „По-добре! Иди при Иисус: Той ще се зарадва да чуе разказа ти! Той забравя, Той има специалната способност да забравя. Забравя, целува те, прегръща те и ти казва само: И Аз те не осъждам. Иди си и не­дей вече греши. Само този съвет ти дава. Един месец по-късно сме пак в старото положение... Завръщаме се при Господа. Господ никога не се изморява да про­щава: никога! Ние сме тези, които се изморяваме да Му искаме прошка. Значи трябва да измолим благо­датта да не се уморяваме да искаме прошка, защото Той никога не се изморява да прощава“.

От тази първа проповед на Франциск, която осо­бено ме впечатли, си пролича централното място на посланието за милосърдие, което щеше да бъде воде­що за първите години от неговия понтификат. Думи простички и дълбоки. Образът на една Църква, коя­то не упреква хората за техните слабости и техните рани, а ги изцерява с лека на милосърдието.

Живеем в общество, което все по-малко ни възпи­тава да признаваме нашата отговорност и да понася­ме последствията от нея: и действително, в грешка са винаги другите. Аморални са винаги другите, вината винаги е на някой друг, никога наша. И понякога се озоваваме в ситуацията на някакъв обърнат клерика- лизъм, изцяло насочен към това да чертае граници, да „регламентира“ живота на хората чрез налагането на условия и възбрани, които обременяват и без това трудното всекидневие. Нагласа, винаги склонна да порицае и много по-рядко да приеме. Винаги обзета от това да съди, но не и да се сведе съчувствено към несгодите на човечеството. Посланието на милосър­дието - сърцевината на тази своеобразна „първа ен­циклика“, неписана, но намерила място в кратката проповед на новия папа - разбиваше едновременно и двете клишета.