История на изкуството. Том 2 (с диск)

Съдържание 

Увод

Глава шеста. ХVІІ век. Епохата на барока в европейското изкуство 

Италия. Болонски академизъм и барок

Братя Карачи

Микеланджело Меризи да Караваджо

Лоренцо Джовани Бернини

Испания и Нидерландия. Исторически тенденции  

Испания  

Ел Греко

Хосе де Рибера

Франсиско Сурбаран

Диего Родригес де Силва Веласкес

Бартоломео-Естебан Мурильо

Фламандия  

Питер Паул Рубенс

Антонис ван Дайк

Якоб Йордаенс/Йорданс

Адриан Броувър

Франс Снайдерс

Холандия  

Франс Халс

Рембранд Харменсон ван Рейн

Ян Вермеер ван Делфт

Ян Стен

Питер де Хох

Адриан Остаде

Герард Терборх

Натюрморт

Питер Клас

Вилем/Уилям Хеда

Пейзажът в творчеството на Якоб Ван Рьойсдал

Глава седма. Франция − противоречивият ХVІІ век

Последователи на Караваджо – Жорж дьо ла Тур

Художниците на реалността – братя льо Нен

Начало на пейзажната традиция. Идеалният пейзаж на Никола Пусен  

Клод Лорен и пейзажната традиция на класицизма. Идиличният пейзаж

Синтезът във Версай  

Барокът във френската скулптура  

Традициите на римския барок във Франция. Пиер Пюже  

Паркова скулптура. Жан Батист Тюби  

Сравнение между основните особености на барока и класицизма

Глава осма. Изкуството през ХVІІІ век. Франция, Англия и Испания  

Рококо във Франция  

Жан Антоан Вато

Франсоа Буше

Жан-Оноре Фрагонар

Жан-Батист-Симеон Шарден

Сравнение между френския барок и рококо и северноевропейския барок

Революционен класицизъм във Франция  

Жак-Луи Давид

Доминик Енгър

Романтизмът през ХVІІІ в. във Франция  

Романтизмът през ХVІІІ в. в Англия  

Уилям Хогарт и битовата композиция

Джошуа Рейнолдс и английският портрет

Томас Гейнсбъро и обединяването на портрета с пейзажа

Испания 

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес

Глава девета. Многоликият ХІХ век  

Англия  

Джон Констабъл и самостоятелният пленерен пейзаж

 Уилям Търнър и пейзажът с нови обекти

Франция  

Романтизъм във Франция  

Живопис  

Теодор Жерико

Йожен Дeлакроа

Скулптура  

Франсоа Рюд

Пейзажна живопис  

Жан Батист Камий Коро

Реализмът в пейзажа  

Теодор Русо

Жул Дюпре

Шарл-Франсоа Добини

Реализмът в битовия жанр  

Жан-Франсоа Миле (Мийе)

Дезире Гюстав Курбе

Оноре Домие

Русия  

Основни представители на класицизма в Русия

Александър Иванов

Основни представители на романтизма в Русия

Орест Кипренски

Карл Брюлов

Реализмът в руската живопис през ХІХ в.

Василий Перов

Иля Репин

Василий Суриков

Глава десета. Изкуството от 70-те г. на ХІХ до началото на ХХ в 

Импресионизъм 

Едуар Мане

Клод Моне

Пиер-Огюст Реноар

Едгар Дега

Неоимпресионизъм (дивизионизъм, поантилизъм) 

Жорж Сьора

Пол Синяк

Постимпресионизъм 

Пол Сезан

Пол Гоген

Винсент ван Гог

Анри дьо Тулуз-Лотрек

Глава единадесета. Модерната епоха  

Сецесион, символизъм и експресионизъм 

Алфонс Муха

Густав Климт

Символизъм  

Групата „Наби“

Михаил Врубел

Експресионизъм  

Едвард Мунк

Фовизъм  

Анри Матис

Дадаизъм  

Марсел Дюшан

Немският експресионизъм. Групи „Мост“ и „Синият конник“ 

Ернст Лудвиг Кирхнер

Василий Кандински

Абстракционизъм  

Пабло Пикасо

Сюрреализъм  

Хуан Миро

Салвадор Дали

Основни особености на френската скулптура от края на ХІХ до 40-те години на ХХ в. 

Огюст Роден

Аристид Майол

Шарл Деспио

Франсоа Бурдел

Глава дванадесета. Начало на дизайна през ХХ век

Херман Мутезиус

Петер Беренс

Начало на обучението в областта на дизайна. Баухаус и ВХУТЕМАС

Рационализъм и функционализъм

Конструктивизъм в Русия

Заключение 

Библиография 

Показалци 

Annotation of the volume in English  

Аннотация тома на русском языке  

Приложение. Задачи, упражнения и тестове  

УВОД

Книгата е продължение на История на изкуството за студенти по архитектура. В първия том беше разгледано изкуството от Праисторическата епоха до Ренесанса включително.

Историята на изкуството след епохата на Ренесанса има многобройни прочити. В подроб­ните общи истории на изкуството този период обхваща хиляди страници. Изкуството става „индивидуално“ – авторите отдавна са излезли от анонимност, тяхното художествено мислене е водено от личен стил и нагласи. Понякога един автор работи в рамките на една епоха, на границата на две или при променящи се исторически условия, тъй като развитието през ХVІІІ и ХІХ в. е свързано с множество бурни събития. Пример за подобно развитие е Франция – държавата, в която обществените процеси определят развитието на изкуството.

Колекционирането на художествени произведения в Европа спомага за запазването и съхраняването на множество оценени произведения, които при интензивното развитие на изкуството от ХVІІ в. нататък стават обект на изследване. Интерпретациите на този огромен материал са многобройни. Поставени в широката историческа рамка на епохата, на социално-икономическото и политическото развитие и подчинени на общата методика за акцентиране на водещите процеси в създаването и оформянето на общата история на изкуството, те също така могат да бъдат интерпретирани от отделните изследователи по различен начин.

Логиката на изграждане на този том е свързана с натрупването на основни познания за художествените процеси в европейските държави, водещи в изследвания период. Поради многообразието, свързано с преплитането на стилове, тенденции и процеси, приемам епохата за водеща, а не стила. Художественият материал е организиран по векове. Основните стилови тенденции и направления са посочени във времето. Според мен този начин на подреждане е по-достъпният при организацията на огромния материал за работа със студенти по архитектура.

Хронологическата насоченост е свързана с проследяване на традиционната линия на развитие на барока през ХVІІ в. За ХVІІІ в. е разгърнато развитието на стиловете рококо и класицизъм основно върху френския материал. Стиловите тенденции на ХІХ и ХХ в. са илюстрирани с водещите акценти, като е наблегнато на същността и значението на промените.

Подреждането на материала е изградено на основата на университетски курсове по обща история на изкуството и архитектурата в Кембридж, Бостън, Браун Университет в САЩ и др. учебни заведения по архитектура. Целта на дисциплината е да даде основни насоки при опознаването на европейската материална култура, на художествените стилове и тяхната еволюция, на връзката между изкуствата и архитектурата във времето. По отношение на архитектурата са разгледани отделни примери за стил, пространствено изграждане, формообразуване и техният културен контекст. Направените анализи са в помощ на студентите за развитието на езиковата и визуалната им култура.