Катя Паскалева. Жените в мен

Близостта с пловдивските художници я вдъхновява и тя хваща четката. Тайно започва да рисува, но категорично отказва да изложи своите картини до края на живота си.

В компанията на художниците Йоан Левиев и Димитър Киров, музиканти от класата на Милчо Левиев често се появява и Георги Божилов-Слона. Катя попада в плен на абстрактните картини на художника. Не след дълго тя се влюбва и в него. Завинаги. Двамата се женят малко преди Катя да завърши ВИТИЗ.                 

Има неща в живота на човек, които просто се случват. Никога не съм мислила, че един мъж, при това женен, с дете, може така да ме впечатли, че да съм готова да го следвам... навсякъде и във всичко!

Когато за първи път среща Катя, Божилов е женен за инженерката Ана, от която има дъщеря. Старият град в Пловдив става свидетел на една бърза и в началото „забранена любов“. 

„Тя е от жените, които те карат да не си даваш сметка за последствията“, казва Слона.

Паскалева споделя, че се влюбва първо в творбите му. При Божилов е различно. Той е изцяло пленен от красотата º: 

„Забелязах я как внимателно наблюдава другите. Как се усмихва... Излъчваше загадъчност... Същевременно беше щура, цветна, но и много притеснителна... Не знам как се случи, но я пожелах.“

Любовта е бурна и изпепеляваща. Георги се разделя с първата си жена, за да се посвети на Катя. За да я промени.                                                   За любовта им се носят легенди. Двамата са обладани от силни чувства. Страстта ги превръща в ненаситни любовници. Няколко месеца се крият. Градската мълва обаче бързо донася пикантни подробности за „неприличната любов“ между актрисата и женения художник. Катя не само обича Слона, но се състезава с него. Във всичко – и в изкуството, и в пиенето, и в купоните. Тя не иска да го дели с друга. Намесва се местната милиция. Поставя ултиматум пред двойката: брак или раздяла!

Катя и Слона се женят през 1967 г.

ТЯ е изиграла дивачки и интелигентки,селянки и гражданки,еснафки и клетници,момичета и старици,майки и самотници.

ТЯ обича да влезе в героинята си.И да заживее за дълго с нея.

Царица е на паузите.

Героините ѝ преодоляват границите между страха и страстта.

ТЕ те влюбват.

Катя Паскалева влиза в голямото кино през света на писателя Николай Хайтов.

Съдбата ѝ отрежда да бъде положена до неговия гроб след смъртта ѝ.

Първата ѝ поява на голям екран е в ролята на Найме в„Краят на песента“.Заявка за дълго и плътно присъствие в българското кино.

Лицето ѝ е с„овал на тракийска хубавица“.В очите ѝ грее потаен пламък.Тя успява да въплъти в себе си не само женствеността на българката,но 

и бунта на чувствителността си.Критиците и публиката подминават с мълчание филма.

Катя Паскалева е не само ново лице за киното в края нашейсетте години,но и ново дарование,изградено сякаш от противоположни качества.

Едва когато се появява като Мария в„Козият рог“,създаден по „Диви разкази“ на Хайтов,всички съмнения на скептиците се разсейват.

Ражда се истинска кинозвезда.