Към края на времето

С повече от петдесет книги зад гърба, включително поезия, есета, литературна критика, мемоари, пиеса, детска проза и статии за “Ню Йоркър”, Джон Ъпдайк е един от най-известните съвременни американски писатели.

На българската читателска публика той е добре познат с поредицата от четири книги за Заека, както и с романите “Двойки”, “Вещиците от Истуик”, превърнат във филм и в мюзикъл, “Ожени се за мен”,  “Сред лилии красиви”, “Версията на Роджър”, “Поглед назад”, “Гертруда и Клавдий”.

Бен Търнбул, героят в 18-я  пореден роман на Джон Ъпдайк КЪМ КРАЯ НА ВРЕМЕТО, е на шестдесет и шест години, а времето, в което се развива действието, е 2020 г. Току-що е приключила опустошителна война между Китай и САЩ. Животът е излязъл от нормалното си русло, но Бен Търнбул сякаш не усеща това, погълнат изцяло от емоционалните си проблеми, от взаимоотношенията си със своята съпруга Глория, с децата и внуците си. Вярно е, че светът се е променил, че реалността е изцяло различна и плашеща, че хората са други и понякога изглеждат неузнаваеми, но техните интимни преживявания са същите. Нещо повече, те ще останат такива до края на времето... Макар че визията на Джон Ъпдайк за бъдещето едва ли може да бъде наречена вдъхновяваща, тя все пак носи надежда за онези, които са решени да оцелеят.

КЪМ КРАЯ НА ВРЕМЕТО е типичен ъпдайковски роман от зрелия период на автора. Виртуозът от Масачусетс се отличава със “силата на голямата проза, а тя е да убеди читателя, че колкото и мрачен да изглежда животът, повечето от нас успяваме някак си да се оправим в него и – ако имаме късмет – от време на време да изпитаме мимолетен проблясък на радост”.

4-та страница на корица

2020 година, САЩ
Най-могъщата държава в света е преживяла тежък военен конфликт с Китай. Вездесъщият долар вече не съществува, разрушена е целостта на Америка.
Бен Търнбул, 66-годишен, бивш финансов експерт, прави горчива равносметка на живота си - две съпруги, свои и доведени деца и почти дузина внуци... И най-важното, някогашният преуспяващ финансист дели леглото и въображението си с млада,  арогантна и алчна жена. В спомените и в наблюденията си той е ту иронично, ту злъчно безпощаден към своите сънародници, към героя си и към самия себе си. Сякаш нежността и обичта, на които е способен, е запазил не толкова за хората, колкото за природата и съхранената в нея младост.

Джон Ъпдайк