Къщата на тайните

Приключенска фентъзи поредица Къщата на тайните, написана от продуцента и режисьора на хитовите филми за Хари Потър, Сам вкъщии Госпожа Даутфайър Крис Кълъмбъс в съавторство с Нед Визини, е бестселър на Ню Йорк Таймс.

Задъхано приключение за тайната сила на книгите с три изобретателни деца, зловеща магьосница и много фантазия преплетена със страх.

Дж. К. Роулинг

Къщата на тайните е първата от поредицата на Крис Кълъмбъс и Нед Визини. Брендан, Елинор и Кордилия Уокър са имали всичко: двама любещи родители, красива къща в Сан Франциско и какви ли не портативни електронни устройства. Сама че всичко се променя и те трябва да се преместят в стара викторианска къща, която е била домът на окултният писател Денвър Кристоф.

Брендан Уокър знаеше, че къщата ще бъде ужасна.

Първият издайнически знак беше супер превъзнесеният глас, с който брокерката Даян Добсън се опита да я пробута на майка му.

– Най-невероятната къща, която можете да си представите, госпожо Уокър – чуруликаше Даян от спикъра. – Съвършеното място за изтънчено семейство като вашето. Цената току-що беше драстично намалена.

– Къде се намира въпросната къща? – попита Брендан. Дванайсетгодишното момче седеше до по-голямата си сестра Кордилия и играеше Ънчартед на любимото си пиеспи. Беше облякъл синьо яке за лакрос с петна от трева, скъсани дънки и износени високи маратонки.

– Моля, кой се обажда там? – попита Даян, обърната към айфона си, поставен в стойката на таблото.

– Синът ни Брендан – отговори доктор Уокър. – Включихме ви на спикър.

– Значи разговарям с цялото семейство Уокър! Чудесно! Добре, Брендан – Даян говореше така, сякаш очакваше пох-вала, задето бе запомнила името му, – къщата се намира на „Сий Клиф Авеню“ 128, сред забележителни къщи, собственост на видни личности на Сан Франциско.

– Значи футболисти от „Форти Найн“ и „Джайънтс“ ли? – полюбопитства Брендан.

– Изпълнителни директори и банкери – уточни Даян.

– Мама му стара.

– Брен! – скара му се госпожа Уокър.

– Ще промените мнението си, щом я видите – продължи Даян. – Къщата е очарователна, старинна, около нея има парк, истинска перла...

– О-па, я чакай малко! – прекъсна я Кордилия. – Я пак!

– А с кого говоря сега? – попита Даян.

С кого ли каза? А стига бе! – помисли си Кордилия, но истината бе, че тя също използваше „кого“, а не „кой“, когато говореше изискано.

– Това е дъщеря ни Кордилия – отвърна госпожа Уокър. – Най-голямото от децата ни.

– Какво красиво име!

Хич не ми пробутвай простотии от рода на „какво красиво име“, искаше да я среже Кордилия, но като най-голяма умееше по-добре от Брендан да проявява тактичност. Беше високо, слабо момиче с нежни черти, които криеше под мръсно руса коса.

– Даян, семейството ни търси нова къща вече цял месец и през това време ни стана ясно, че брокерите използват език, който наричам „кодиран“.

– Със сигурност нямам никаква представа за какво говориш.

– Извинявай, но би ли ми казала какво точно означава „нямам никаква представа за какво говориш“? – намеси се осемгодишната Елинор. Тя имаше пронизващи очи, малко остро носле и дълга къдрава коса (същия цвят като на сестра є), в която понякога се лепваше дъвка и си оставаше там, ако през деня бе лудувала. Обикновено беше тиха, освен в моментите, когато очакваха да пази тишина, заради което Брендан и Кордилия я обичаха най-много. – Как е възможно да си сигурна, след като не знаеш?

Кордилия погледна с одобрение сестра си, кимна и продължи:

– Исках да кажа, Даян, че когато брокерите изрекат „очарователна“, имат предвид „малка“. Когато кажат „старинна“, означава, че е „меча бърлога“. „Около нея има парк“ означава, че е пълна с термити. А виж, за „истинска перла“ не знам... сигурно означава „порутена“.

– Стига вече, това са пълни тъпотии – измърмори Брендан, без да откъсва очи от екрана, подразнен, че сам не се е сетил за всичко това.

Кордилия изви очи и продължи:

– Даян, да не би да се каниш да покажеш на семейството ни някое порутено къще, пълно с термити, което не става и за кучешка колиба?

Даян въздъхна.

– Тя на колко години е?

– Петнайсет – отвърнаха в един глас доктор Уокър и съпругата му.

– Говори, сякаш е на трийсет и пет.

– Защо – обади се отново Кордилия, – защото задавам смислени въпроси ли?

Брендан протегна ръка от задната седалка и прекъсна разговора, изтегляйки жицата на спикъра от таблото.

– Брендан! – изкрещя госпожа Уокър.

– Просто се опитвам да спестя срама на семейството.

– Госпожа Добсън се канеше да ни разкаже за къщата!

– Вече знаем какво ще представлява. Ще се окаже абсолютно същата като всички други, които можем да си позволим: кофти.

– Съгласна съм – обади се Кордилия, – а вие много добре знаете колко мразя да се съгласявам с Брен.

– Много даже се кефиш, когато се съгласяваш с мен – изломоти Брендан, – защото само тогава знаеш, че си права.

Кордилия се изсмя, а Брен не можа да се сдържи и се усмихна.

– Добре го каза, Брен – намеси се Елинор и погали брат си по несресаната коса.

– Деца, да се опитаме да мислим положително за къщата – обади се доктор Уокър. – „Сий Клиф“ си е „Сий Клиф“. Говорим за прекрасна гледка към моста Голдън Гейт. Искам да я видим и искам да разбера за тази „драстично намалена цена“. На кой номер беше?

– Сто двайсет и осем – отвърна Брендан, без да вдига поглед. Той притежаваше стряскащия талант да помни какво ли не, което бе резултат от наизустяването на мачове и мръсни филми. Родителите му се шегуваха, че ще стане адвокат (защото беше цар на споровете), но Брендан нямаше никакво желание за тази професия. Искаше да е футболист или във „Форти Найн“, или в „Джайънтс“.

– Напиши го в телефона ми, ако обичаш. – Доктор Уокър подаде слушалката на Брендан.

– По средата на играта съм, татко.

– Е, и?

– Не мога просто да натисна стоп.

– Няма ли бутон за временно спиране? – попита Кордилия.

– Никой не говори с теб, Дил – озъби се Брендан. – Абе, хора, що не ме оставите на мира?

– Че ти си останал почти сам – натякна Кордилия. – Носът ти е вечно забоден в тъпите игри, гледаш да се измък-неш от вечеря с нас заради тренировка по лакрос, отказваш да идваш на екскурзии... като че ли нямаш желание да си част от това семейство.

– Ама ти си била истински гений – озъби се Брендан – Разкри ме отвсякъде.

Елинор се наведе напред, взе телефона на баща си и въведе адреса, но го направи наопаки, първо номера, а улицата след това. Кордилия понечи да отговори подобаващо на Брендан, но си каза, че в момента той е в „трудната“ момчешка възраст и може би ръси непрекъснато саркастични подмятания, защото се чувства или мисли, че изглежда недодялан.

Истинският проблем беше къщата. Дори Елинор бе подозрително настроена. Сигурно щеше да се окаже толкова стара, че кой знае колко хора са умрели в нея. Може би е полуразпаднала се, с изметнати кепенци и поне с пет сантиметра наслоена мръсотия; с дърво с щръкнали клони точно отпред и цяла банда досадни съседи, които щяха да зяпат семейство Уокър и да шушукат: „Ето ги нещастниците, които най-сетне купиха тази руина“.

Но какво друго им оставаше? Елинор, Брендан и Кордилия, на осем, дванайсет и петнайсет, бяха убедени, че са в най-неблагоприятната възраст, напълно безпомощни и прецакани.

Затова Брендан продължи да си играе игричката, Кордилия четеше, а Елинор се бъзикаше с джипиеса, докато най-сетне не спряха пред „Сий Клиф Авеню“ 128. Останаха с отворени уста в мига, в който погледнаха през прозорците на колата. Досега не бяха виждали подобно нещо.

Текст от 4-та корица

Дж. К Роулинг нарича този бестселър на „Ню Йорк Таймс“ задъхано приключение, експлозивна фентъзи поредица, написана от известния холивудски режисьор Крис Кълъмбъс и автора на бестселъри Нед Визини.

Брендан, Елинор и Кордилия са имали всичко, което са си пожелавали до деня, в който баща им, доктор Уокър, губи работата си. На семейството се налага да се премести в стара викторианска къща, построена от окултния романист Денвър Кристоф. Къщата е колкото стряскаща, зловеща и страшна, толкова и очарователна. Когато децата разбират, че една от съседките им се опитва да ги въвлече в страховитите си планове, те се оказват в праисторическа гора, много далече от познатия им свят.

Кръвожадни варвари кръстосват гората, пирати със свръхестествени сили вилнеят из морето, жадна за власт кралица тормози хората. За да оцелеят, децата трябва да проявят смелост, на която дори не предполагат, че са способни и да се преборят с най-черните си импулси. Ключът към това приключение може и да е скрит във връзката им с тайното наследство на семейство Кристоф. Докато разплитат загадката, те откриват, че не само семейството им е в опасност... а и целият свят.

Майсторите разказвачи Крис Кълъмбъс и Нед Визини са създали тази великолепна фентъзи поредица за пътешествието на едно семейство в търсене на дома.

Къщата на тайните е първата от поредицата на Крис Кълъмбъс и Нед Визини. Брендан, Елинор и Кордилия Уокър са имали всичко: двама любещи родители, красива къща в Сан Франциско и какви ли не портативни електронни устройства. Сама че всичко се променя и те трябва да се преместят в стара викторианска къща, която е била домът на окултният писател Денвър Кристоф – къща, която изглежда колкото зловеща, толкова и прекрасна. Така започва задъхано, малко страшно, но невероятно приключение за всеки, който иска да стане част от литературното приключение.

Десетте най-добре пазени тайни за Къщата на тайните

Къщата на тайните е първата от поредицата на Крис Кълъмбъс и Нед Визини, но в книгата няма само тайни – като Ветрената вещица, зла магьосница, която Джей Кей Роулинг нарича „изключително зловеща”. Има и тайни около написването. Авторите разкриват десет от тях.

1. Името на Денвър Кристоф носи закодирано съобщение.

Къщата на тайните е за обикновени деца, които попадат в световете на луд писател на романи. За да кръстим писателя, ние се обърнахме към себе си. (Ние сме малко луди.) Името „Нед” прочетено отзад напред е „Ден” и като добавите „-вър” за „Визини”, се получава „Денвър”. „Крис” се превърна в „Кристоф”. Така че Денвър Кристоф сме ние!

2. Книгата се казваше „По следите на изгубените страници”.

„По следите на изгубените страници бе съвършеното заглавие за приключение, когато си впримчен в някоя книга! Само че звучи като „по следите на изгубеното време”. Нали така. не става.

3. Крис и Нед са се виждали лично точно пет пъти.

Това са те чудесата на съвременната технология! Живеем на 639 км един от друг (Крис в Сан Франциско, Нед в Лос Анджелис), затова писахме Къщата на тайните по мейла. Всъщност, на нюйоркския фестивал „Комик-Кон”, на който представихме книгата, се срещнахме за трети път!

4. Кордилия Уокър беше Вайолет.

До средата на книгата наричахме Кордилия „Вайолет”, накракто „Вай”. Защо променихме името? Защото Вайолет е най-голямата сестра в книгите на Лемъни Сникет! Изглежда имената не достигат.

5. Дебелия Джагър беше Дебелия Ръсъл.

Един от любимите герои в Къщата на тайните, Дебелия Джагър, е опасен, но любвеобилен колос, висок колкото шейсететажна сграда. Първоначално приличаше на Ръсъл Бранд, дори го наричахме Гигантейшия Ръсъл Бранд”. После се запитахме колко време хората ще помнят и ще си представят Ръсъл Бранд. Затова го прекръстихме на „Дебелия Джагър” и той заприлича на „великански Вик Джагър”. Защото Мик е вечен.

6. Всичко започна с картина.

Викторианска къща, една от прословутите „карасвици” на Сан Франциско, се носи в океана – този образ вдъхнови Къщата на тайните. Крис си бе представял този образ години наред преди да започне работа с Нед.

7. Снимката на автора не беше в пълна безопасност.

Съпругата на Нед, Сабра, направи снимка на автора на Къщата на тайните в Сан Франциско в офиса на Крис „1492 Пикчърс”. Крис предложи да излезем на противопожарното стълбище. „Внимателно”, предупреди той, „иначе не гарантирам, че ще има втора книга.”

8. Крис и Нед работеха нонстоп в различни полукълба, за да довършат книгата.

През лятото на 2012, докато книгата беше дадена за редактиране, се намирахме в различни времеви зони (Крис беше в Италия, а Нед в Лос Анджелис). Когато единият от нас довършеше глава през нощта, той я изпращаше на другия, който тъкмо се събуждаше. Така книгата буквално растеше, докато спяхме.

9. Книга на съдбата и желанията бе наречена Черната Библия.

Точно така, наистина мислехме, че вълшебна книга, която изпълнява желанията и обсебва ума на притежателя може да бъде наречена „Черната Библия”. И въпреки това няма да има проблем да бъде публикувана в Америка! Оказа се, че не е чак толкова лесно.

10.  Любимите автори на Кордилия са от истински писатели, чиито творби можете да купите!

Една от целите на Къщата на тайните бе да поощри четенето и световете, които то пресъздава. Авторите, които Кордилия чете – Грейс Пейли, Ричард Бродиган и Джързи Козински – са представени в „Амазон” с прекрасни книги, които можете да си купите. Въпреки че вече четете Къщата на тайните, може би не сте готови за прочетете Пъстроцветна птица

Отзиви

„Задъхано приключение за тайната сила на книгите с три изобретателни деца, зловеща магьосница и много фантазия преплетена със страх.” (Дж. К. Роулинг)

„Бърза... хитро измислена, която събужда желанието на всеки читател, който иска да се включи в литературното приключение... Историята е завладяваща, забавна и със сигурност ще стане любима на много читатели. (Ей Ел Ей Буклист)

От „Скул Лайбръри Джърнъл”

Малките Брендан, Кордилия и Елинор Уокър трябва да обикалят заедно с родителите си къщи в Сан Франциско. Баща им, лекар, е изгубил работата си след инцидент в болницата и семейството му трябва да заживее по-скромно. Къщата на Кристоф с изглед към залива е прекрасна и се продава за смешна сума, но се оказва, че баща им я купува. Щом семейството се нанася, започват да се случват странни неща. Оказва се, че има вражда между бившия собственик на къщата, Денвър Кристоф и прадядо на семейство Уокър. Дъщерята на Кристоф сега е Ветрената вещица и е подтикнала семейството да купи къщата, за да може да се добере до „Книга на съдбата и желанията”, която възнамерява да използва като средство, което да й осигури пълна власт над света. За да постигне това, вещицата премахва родителите и изпраща децата в книгите, създадени от баща й с надеждата те да й помогнат да си върне вълшебния том. По пътя малките срещат много от героите на Кристоф, някои от които им помагат, докато други се опитват да ги ликвидират. Началото е малко бавно, но щом децата оставят зад себе си съвременният Сан Франциско и попадат във вълшебния свят на Ветрената вещица, действието става изключително бързо. Младите представители на семейство Уокър са дръзки, мислят бързо и читателят ги обиква. Във всяка глава дебне ново приключение, историята се разгръща бързо, децата искат да разберат какво още ги очаква. – Елизабет Кан, Патрик Ф. Тейлър Академия за наука и технологии

От „Буклист”

Когато режисьорът Кълъмбъс и авторът Визини започват сътрудничество над заглавие, напълно сигурно е, че то ще бъде завладяващо и изпълнено с въображение. Началото на поредицата представя готовите да се карат непрекъснато деца на семейство Уокър, които въпреки това много се обичат – петнайсетгодишната почитателка на книгите Кордилия, дванайсетгодишният състезател в отбор по лакрос Брендан и осемгодишната Елинор, която страда от дислексия. Родителите им най-неочаквано откриват къща на сметка в скъп квартал на Сан Франциско. Построена е от езотеричен писател на фентъзи романи, известен с историите си за екзотични места. За съжаление, остарялата му вече дъщеря, живее в съседната къща и скоро ще се разкрие; тя е вещица, която премахва родителите и запраща къщата с децата в едно от произведенията на баща си. Така започва задъхано, малко страшно, но невероятно приключение за всеки, който иска да стане част от литературното приключение. С пирати, вещици, вещери и очарователни пилоти от Първата световна война, изключително истински отношения между брата и сестрите и възможността да спасят родителите си, в тази книга има по нещо за всеки. Стилът може и да не е най-елегантният, но пък историята е очарователна, изключително забавна и скоро ще стане любима на мнозина. Правата за книгата са купени за двайсет и четири часа, продадени са в петнайсет страни по света и в момента е организирана значителна маркетингова кампания в национален мащаб. Подгответе се. За 4-ти до 8-ми клас. - Деби Картън

Брендан, Елинор и Кордилия Уокър са имали всичко: двама любящи родители, красива къща в Сан Франциско и какви ли не портативни електронни устройства. Сама че всичко се променя, когато доктор Уокър губи работата си след мистериозен инцидент. Сега, изпаднали в затруднено положение, те трябва да се преместят в стара викторианска къща, която е била домът на окултният писател Денвър Кристоф – къща, която изглежда колкото зловеща, толкова и прекрасна.

Когато семейство Уокър разбират какво е замислила една от съседките, те вече са пренесени в праисторическа гора, която не е от този свят. Ами родителите им? Няма ги. Какво става с приятелите им? Те са в различен свят. Децата обаче не са сами. Кръвожадни средновековни воини кръстосват гората, пирати със свръхестествени способнисти обикалят близките морета, жадна за власт кралица управлява земята. За да оцелеят, децата ще трябва да проявят смелост много по-голяма, отколкото си представят, че е възможно – и да се преборят с най-челните си импулси. Ключът може и да се крие във връзката им с тайното наследство на Кристоф. Докато разгадаят истината, те ще открият, че не само семейството им е в опасност... ами целият свят.

Изкусните разказвачи Крис Кълъмбъс и Нед Визини създават невероятно фентъзи за семейство, което трябва да намери пътя си към дома.