Монахът

– Старата квачка и всичките ѝ малки сладки пиленца! Вътре де, хайде, и ще научите цялата история.

Лоренцо го последва в катедралата и заедно се скриха зад статуята на св. Франциск.

– А сега – каза нашият герой, – бих ли могъл да попитам за какво са тези вълнения и бързане?

– Ех, Лоренцо, ще видим такава славна гледка! Приорисата⁸⁸ на „Св. Клара“⁸⁹ пристига с цялото си сестринство. Трябва да знаете, че благочестивият отец Амброзио (Господ да го поживи!) не напуска границите на манастира при никакви обстоятелства. За всеки себеуважаващ се метох е съвършено задължително да го потърси за изповедник и затова монахините трябва да го посетят в абатството. Ако планината не отива при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината. Приорисата на „Св. Клара“, за да избегне погледи от нечестиви очи като вашите и тези на покорния ви слуга, счита за редно да доведе светото си паство за изповед по мръкнало. Ще бъде приета в манастирския параклис от ей таз’ врата, неотворена за обикновените миряни. Портиерката на „Св. Клара“, достойна престаряла душица, пък и моя приятелка, тъкмо ме увери, че ще бъдат тук всеки миг. Имам новини за теб, палавнико! Ще се нагледаме на някои от най-красивите лица в цял Мадрид!

– Всъщност, Кристовал, нищо подобно. Монахините са винаги покрити.

– Не, не! Добре ми е известно. Влязат ли на свято място, се разбулват от уважение към светеца, дето му е покровител. Но гледайте! Идват! Тихо, тихо! Гледайте и се убедете.

„Добре! – каза си Лоренцо. – Може би ще разбера на коя се врича онзи тайнствен непознат.“

Дон Кристовал тъкмо се умълча, когато настоятелката на „Св. Клара“ се появи, последвана от дълга процесия монахини. Всяка сваляше булото си, когато влизаше в църквата. Приорисата скръсти молитвено ръце пред гърдите си и се поклони дълбоко пред статуята на св. Франциск – храмов светец на катедралата. Монахините последваха този пример и продължиха нататък, без да задоволят любопитството на Лоренцо. Той почти се беше отчаял, че няма да научи тайната, когато, отдавайки почит на св. Франциск, една монахиня изпусна розария си. Тя се наведе да го вдигне с грейнало лице. В същия миг ловко измъкна писмото изпод статуята, мушна го в пазвата си и побърза да догони процесията.

– Ха! – възкликна тихо Кристовал. – Тук се заформя някаква малка интрига, дума да няма.

– О, небеса, Агнес! – извика Лоренцо.

– Сестра ви значи? Diavolo! Е, някой сигурно ще си плати за нашето любопитство.

– И то още сега – отвърна разлютеният брат.

Благочестивата процесия беше влязла в абатството. Вратата вече не зееше отворена. Непознатият веднага напусна скривалището си и побърза да излезе от църквата. Преди обаче да изпълни намеренията си, съзря Медина, застанал на пътя му. Странникът мигновено се отдръпна и свали шапката пред очите си.

– Не се опитвайте да избягате! – възкликна Лоренцо. – Ще разбера кой сте и какво пише в писмото.

– В онова писмо? – попита непознатият. – И с какво право имате такива претенции?

– С право, от което вече се срамувам. Но не вие ще задавате въпросите. Или ми кажете каквото искам до най-малката подробност, или отговаряйте със сабята си.

– По втория начин ще приключим по-бързо – отвърна другият и извади рапирата си. – Хайде, сеньор bravo⁹⁰! Готов съм!

Изгарящ от ярост, Лоренцо се хвърли в атака. Противникът му вече беше парирал няколко удара преди Кристовал, който в тези моменти имаше повече разсъдък от другите двама да застане между тях.

– Стига, Медина, стига! – възкликна той. – Не помниш ли какво ще стане, ако пролееш кръв на осветена земя⁹¹?

Непознатият веднага хвърли оръжието.

– Медина? – извика той. – За Бога, как е възможно! Лоренцо, нима съвсем си забравил Раймонд де лас Тсистернас?

Удивлението на Лоренцо нарастваше с всеки изминал момент. Раймонд се приближи към него, но той с подозрение отдръпна ръката си, която другият бе понечил да поеме.

– Вие, маркизе? Какво означава всичко това? Поддържате тайна кореспонденция със сестра ми, чиято обич...

– Е била и все още е моя. Но мястото не е подходящо за обяснения. Елате в резиденцията ми и ще научите всичко. А кой е това?

– Някой, когото, без съмнение, сте виждали и преди – отвърна дон Кристовал, – макар и не в църквата.

– Конде д’Осорио?

– Точно така, маркизе.

– Не възразявам да посветя и вас в тайната си, защото съм сигурен, че мога да разчитам на мълчанието ви.

– Значи мнението ви за мен е по-високо от собственото ми и затова моля да ме извините, за да не злоупотребя с доверието ви. Тръгнете ли по вашия път, аз поемам по моя. Маркизе, къде мога да ви намеря?

– Както обикновено, в резиденция Де Лас Тсистернас, но запомнете, че съм инкогнито и ако искате да ме видите, трябва да питате за Алфонсо д’Алварада.

– Добре, добре! Сбогом, кавалери! – каза дон Кристовал и тръгна веднага.

– Вие, маркизе – каза изненадано Лоренцо. – Вие, Алфонсо д’Алварада?

– Точно така, Лоренцо, но ако не сте чули от сестра ви, имам много поразителни истории за разказване. Затова ме последвайте към резиденцията още сега.

В същия миг портиерът на капуцините влезе в катедралата, за да заключи за през нощта. Двамата благородници тръгнаха веднага и се отправиха възможно най-бързо към двореца Де Лас Тсистернас.