Обича ме, не те обича

В края на миналата година поканих някои от най-интересните български автори да напишат разказ по една позната, но вечно актуална тема – любовта. Исках тази книга да отразява новата българска проза, а също и да се превърне в място за среща на поколения, литературни насоки и стил; с други думи – да бъде хартиеният еквивалент на литературно кафене, в което всеки разказва по една история.

Получи се чудесен сборник, посветен на любовта във всичките ѝ измерения. Всеки от представените писатели е с различен творчески път и светоусещане. Тук обаче те участват не с товара на своите биографии и награди, а с тежестта и лекотата на своите страници.

Вярвам, че пред любовта всички сме равни.

Приятно четене.

Захари Карабашлиев

– Тогава няма да се любим.

– Не ставай смешна...

– Не е смешно – просъска тя. – Няма да те деля повече с никого!

Нощ погледна шапката, после – полуголото момиче. Абсурд-ната є ревност сякаш още повече разпалваше желанието му. Какво пък толкова... Шапката легна върху късо подстриганата му глава като излята. Той се опита да почувства някаква разлика, но не успя.

– Добре ти стои – отбеляза тя.

Разкопча сутиена си и го метна върху креслото. Изсули копринената си фуста и остана само по чорапи с телесен цвят и жартиери. Жартиерите бяха яркочервени, което накара очите му да изскочат. Това момиче не спираше да го изненадва! Маринела пристъпи към него, обгърна раменете му и хищно го зацелува. Скрибуцането на канапето се смеси с виковете є.

Внезапно тя спря да се движи и го изгледа втренчено.

– За какво мислиш сега?

– Съвсем не мисля! – докладва той.

Канапето отново запрепуска.

...

След третото натискане на звънеца (малко по-дълго от предишните две) фелдфебел-школникът вече беше напът да се откаже и да поеме надолу по стълбите. Внезапно входната врата се отвори с рязък замах и на прага изникна капитан Нощ по халат на големи квадрати и чехли на босо, с някаква нелепа жълта шапчица на главата.

– Какво има? Да не е станал преврат? – изригна началникът му.

– Съвсем не, г-н капитан! – Занев отстъпи крачка назад.

Той забеляза, че на шапката пише нещо, но не успя да го разчете.

– Днес съм отпуск! Да сте чували за изобретението, наречено телефон?

– Звънях, но вие не вдигате...

– Значи съм имал по-важна работа, ха-ха! – изпъчи се Нощ.

– Виноват, г-н капитан – кимна с разбиране Занев, макар че съдейки по вида на началника си, можеше да заключи единствено че се лекува от заушки. – Тази новина обаче със сигурност ще ви заинтересува...

Той сниши поверително глас:

– Пипнали са я!

– Кого?!

– Едната от близначките. Само не ме питайте коя точно от двете.

Нощ инстинктивно докосна шапката, после хвърли поглед през рамо и вдигна предупредително пръст. Шшшшт!

– Кога?

– Преди няколко дена. Базов мълчи като риба. Подочух оттук-оттам... Смокова от деловодството потвърди – продължи да шепти Занев. – Криела се на един таван, в някакъв гардероб. Държат я в дирекцията на полицията.

– Чакай тук! – отсече Нощ.

Той хлопна вратата под носа на фелдфебел-школника и се върна в стаята. Маринела лежеше на канапето, подпряна на лакът като одалиска. В ръката є димеше дълго цигаре от кехлибар и слонова кост; беше го купила тайно от един антиквар, тъй като на гимназистките беше строго забранено да пушат. Нощ захвърли халата и тръгна да се облича.

– Какво има? – долетя гласът є.

– Служба – кратко отвърна той.

– Така ли ще ме зарежеш?

– Може да останеш тук колкото си искаш.

– Ще го запомня.

Тя изтръска демонстративно цигарата си на пода, но това сякаш не му направи никакво впечатление. Нощ се настани до нея и започна да обува високите си тесни ботуши – задача, която изискваше сила на духа и пределна концентрация. Той не искаше и да мисли каква част от живота му беше преминала в обуване и събуване на ботуши!

– Имаш ли нужда от помощ? – подхвърли тя с нескрито злорадство.

– Само при събуването...

Петата му най-сетне достигна дъното. После другата. Той въздъхна облекчено и се изправи. Свали шапката от главата си, повъртя я в ръце и я сложи на масата. Изпрати го сдържан кикот.

СЪДЪРЖАНИЕ

Алек Попов. ДЕМОНИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ............................. 7

Васил Панайотов.nothing else matters..................... 13

Владимир Зарев. ПЪРВОТО И НАЙ-ВАЖНО НЕЩО,

КОЕТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПРАВИ,

КОГАТО СЕ ДАВИ, ТОВА Е ДА ДЪРЖИ

ГЛАВАТА СИ НАД ВОДАТА................................................ 23

Ганка Филиповска. 365 дни любов................................... 35

Георги Господинов. Без изменение................................ 43

Георги Томов. ФОСИЛИ ....................................................... 51

Емануил А. Видински. Запалката.................................... 71

Емил Андреев. Венецианска тройка........................... 81

Захари Карабашлиев. AQUA ALTA...................................... 95

Иво Иванов. Беседката.................................................... 119

Илиян Любомиров. ПО-ВИСОК ОТ МЕНЕ ........................ 145

Кристин Димитрова. ПОГЛЕДНИ МЕ В ОЧИТЕ................ 151

Мирела Иванова. Минало свършено, трето

лице, множествено число........................................ 165

Палми Ранчев. Спокойствие и тишина.................... 175

Радослав Парушев. Лагерта............................................. 183

Теодора Димова. Три секунди........................................ 187