Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава

Институтът на помилването е стар колкото самото наказание. Това е най-древният познат инструмент наказанието да бъде опростено или смекчено – присъщ на всяка власт, дадена на един да решава еднолично чужда съдба. То придружава наказателните системи през цялото им развитие от примитивното възмездие до почитанието към правата на човека като ранно осъзнат израз на две вечни истини за наказанието – че всяка прекомерна репресия поставя в нетърпимо положение всички и че всяка наказваща власт се нуждае от лъч великодушие, което да няма нужда да оправдава.

В нормативен план помилването – уредено у нас възможно най-неограничено като изключително средство за пълно или частично окончателно освобождаване от изтърпяване на наказание – на пръв поглед принадлежи към периферията на наказателната система и почти не еволюира. В действителност обаче дори самото му присъствие в правната система влияе пряко на функционирането ѝ. Разширяването на помилването чрез замяна към двете най-тежки наказания през 2006 г. има драматично значение за тяхното приложение. В резултат на упражняването на помилването в тази сфера бяха стабизирани стандарти, приети от ЕСПЧ за най-добра европейска практика. Нормативният контекст на помилването претърпя значими промени със съответно влияние върху институционалните практики. Относително самостоятелни процеси протичат в съдебната практика по прилагане на институти, конкурентни на помилването. В материята на изпитателните срокове, мерките за пробационен надзор, най-тежките наказания, условното предсрочно освобождаване и др. се достигна до устойчиви стандарти с пряко отражение върху приложното му поле. Редица процеси, свързани с концептуализирането и изпълнението на безсрочните наказания, придобиха завършеност едва през последните пет-шест години. Започна прилагането на съдебната замяна на доживотния затвор по чл. 38а, ал. 3 от НК. В наказателноизпълнителната практика беше въведена системата за оценка на риска от рецидив, а процедурите по помилване – еманципирани от влиянието на затворните администрации.

Актуалността на научното изследване е непосредствено обусловена от тези промени. Практиката по помилването претърпя трудна и противоречива еволюция, която никога не е изследвана, включително във връзка с промените в конкурентни институти. Промени се обществената и професионалната чувствителност към това право и взискателността към начина и основанията на упражняването му. Повишеният интерес освети пренебрегвани и болезнени въпроси на престъпността, на нейното наказване, на целите на наказанието и бъдещето на осъдените в общество с противоречиво разбиране за смисъла на репресията. Освобождаването на достъпа до редица държавни архиви от периода 1945–1989 г. позволява по-дълбоко опознаване на държавните политики в материята.

Ива Пушкарова Доц. д-р Ива Пушкарова завършва право в СУ ,,Св. Климент Охридски“ през 2003 г. Специализира английско и европейско право в Университета в Кембридж. От 2005 г. преподава наказателно право в СУ, а от 2011 г. и в Академията на МВР .

Пушкарова е автор на близо 70 статии, студии, книги, части от книги и сравнителноправни изследвания, сред които се открoяват монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България“ (2011) и ,,Трафикът на хора“ (2012).

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Глава първа. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОМИЛВАНЕТО КАТО НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН ИНСТИТУТ
§ 1. Обзор на историческото развитие на помилването у нас. Факторна среда и периодизация
§ 2. Понятие и общи признаци на помилването
§ 3. Упражняване на правото на помилване
3.1. Сезиране. Значение на волята на осъдения
3.2. Президентският указ
§ 4. Приложно поле на помилването
4.1. Естествени ограничения на правото
4.2. Съображения за отказ
4.3. Помилването под условие
4.4. Политическото помилване
§ 5. Особени случаи
5.1. Помилване при множество наказания
5.2. Помилване при осъждане за множество престъпления
5.3. Помилване на граждани, осъдени в чужбина
§ 6. Значение на субективното отношение на молителя в контакта с държавния глава
§ 7. Помилването в сравнителноправен контекст
7.1. Динамиката на помилването и ефективността на наказателната система
7.2. Сравнение на националните подходи

Глава втора. ВИДОВЕ ПОМИЛВАНЕ
§ 1. Пълно помилване
§ 2. Частично помилване
2.1. Помилване с остатъка от наказанието
2.2. Помилване с част от остатъка от наказанието
2.3. Конкуренция на двата вида частично помилване. Сравнение на избрани случаи
§ 3. Помилване чрез замяна на наказанието
3.1. Помилване чрез замяна на смъртно наказание
3.2. Помилване чрез замяна на доживотен затвор без замяна
3.3. Помилване чрез замяна на доживотен затвор

Глава трета. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПОМИЛВАНЕТО С ОГЛЕД ВИДА НА НАКАЗАНИЕТО
§ 1. Помилване при наказания, които се изпълняват мигновено
1.1. Имуществени наказания: конфискация и глоба
1.2. Лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия. Лишаване от военно звание
1.3. Лишаване от права. Лишаване от правоуправление на моторно превозно средство завинаги
§ 2. Помилване при пробация. Мерки за пробационен надзор в изпитателен срок
2.1. Пробация
2.2. Мерки за пробационен надзор
§ 3. Помилване при обществено порицание
§ 4. Помилване при наказания, свързани с изолация на осъдения
4.1. Обща сравнителна характеристика
4.2. Поправителен процес
4.3. Помилване на наказанието „лишаване от свобода“
4.4. Помилване на наказанията „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“

Глава четвърта. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПОМИЛВАНЕТО ПРИ КОНКУРЕНЦИЯ С ДРУГИ ИНСТИТУТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ТЕЖЕСТТА НА НАКАЗАНИЕТО
§ 1. Условно осъждане
§ 2. Условно предсрочно освобождаване
2.1. Въпросът за предимството на условното предсрочно освобождаване
2.2. Конкуренция между условното предсрочно освобождаване и помилването
2.3. Помилване след условно предсрочно освобождаване
2.4. Отношение на приложните полета на двата института
2.5. Привидна конкуренция
§ 3. Предсрочно освобождаване и освобождаване от изтърпяване на наказание с налагане на възпитателна мярка при непълнолетни
§ 4. Замяна на доживотен затвор с 30 години лишаване от свобода
4.1. Особености на материалната предпоставка на съдебната замяна
4.2. Конкуренция на съдебната замяна и помилването
§ 5. Отлагане и прекъсване на изпълнението на наказанието
§ 6. Амнистия

Глава пета. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПОМИЛВАНЕТО С ОГЛЕД ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВЕН ПРИНЦИП
§ 1. Законоустановеност на престъплението
§ 2. Законоустановеност на наказанието
§ 3. Принцип на по-благоприятния наказателен закон
§ 4. Пропорционалност на наказанието
§ 5. Целесъобразност на наказанието
5.1. Ранно поправяне
5.2. Забавено изпълнение на наказанието в срока на давността
5.3. Влошаване на здравето
§ 6. Равенство пред закона
6.1. Правила за установяване на неравнопоставеност
6.2. Колективна неравнопоставеност
6.3. Неравнопоставеност поради поправяне
6.4. Привидна неравнопоставеност при изменение на закона
6.5. Дискриминационен отказ от помилване
§ 7. Хуманитарен принцип (помилване при влошено здраве на молителя)
7.1. Помилване на осъдени, чието наказание не се изпълнява
7.2. Помилване на осъдени, чието наказание често се прекъсва
7.3. Помилване на осъдени в тежко състояние, които се намират в затвора
7.4. Помилване на осъдени с цел да се подпомогне лечението им
7.5. Помилване на осъдени в нетежко здравословно състояние
7.6. Отказ от помилване въпреки влошеното здраве на молителя
7.7. Рецидив на осъдени, помилвани поради тежко здравословно състояние
§ 8. Принципът за висшия интерес на детето
8.1. Обща характеристика на принципа и подход при преценката му с оглед помилване
8.2. Молителите като родители
8.3. Рискове за децата, преценявани с оглед помилване на родителя

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ