Пътят към Конституцията

Въпреки известното приспособяване към „вятъра на перестройката“, духащ от Москва, в края на 80-те години на XX век комунистическите режими в Централна и Източна Европа се оказаха обречени. Необходима беше нова форма на диалог между старите и новите елити, която беляза началото на прехода в целия Източен блок – Кръглата маса.
България също се вписа в този мащабен процес на институционализация на демократичната промяна. Българската кръгла маса крие свои собствени специфики. Решението ѝ за свикване на Велико народно събрание, което да изготви новата българска конституция, трасира уникалния път, по който тръгна страната ни в прехода към демокрация.
Историците твърдят, че за да се погледне обектив¬но на дадени събития, трябва да минат минимум 20–30 години. Като че ли вече дойде времето, в което трябва да подходим към тези събития с хладен политически анализ.

Димитър Ганев Димитър Ганев е доктор по политология, стипендиант на Фондация „Конрад Аденауер“. Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в „Галъп интернешънъл“. Съосновател е на изследователски център „Тренд“.

Предговор

Интересът ми към проблематиката на българския преход възникна в мен още като студент по политология. Първият момент, в който трябваше да напиша по-сериозен и обемен научен текст беше за защитата на магистърската ми теза. Още тогава имах желанието да изследвам някой настина значим проблем. Нещо, което е дало силен отпечатък върху българския преход като цяло. Спрях своето внимание тогава на Кръглата маса и нейната роля в първите години на демократични промени. От дистанцията на времето мисля, че не сбърках. В действителност българската Кръгла маса дава силен тласък за демократизацията на страната. Нейните резултати под формата на споразумения и влиянието, което има върху конституционните текстове и целия ни политически процес трудно могат да бъдат оспорени от някого.

Така съвсем логично научният ми интерес прерасна в анализ върху Конституцията на Република България от 1991 г. И по-специално как се стигна до там, че решихме да вървим бързо към нов основен закон. Кои са факторите, които повлияха за оформянето на точно тези конституционни текстове, които определят правилата на играта и до днес. Значимостта на българския конституционен продукт неизменно ни връща към основанията и факторите, които са изиграли роля за създаването на четвъртата българска конституция.

В този смисъл важността на темата не може да бъде поставена под съмнение. Нещо повече – от подписването на четвъртата българска конституция, темата за основния ни закон съпътства неотклонно политическия ни процес в последния четвърт век. Не един политически лидер или политическа партия са предлагали решения на определени проблеми именно чрез поправки в Конституцията или създаването на изцяло нов основен закон.

В последните години се говори, както от граждански активисти, така и от политици, за своеобразен рестарт на системата. Тази тема стана особено актуална около зимните и летните протести през 2013 г. Доминиращото мнение бе, че статуквото не може да бъде променено като се смени едно правителство с друго, а трябва да се търси цялостна смяна на системата. Гражданските настроения срещу политическото статукво предполагаха радикална промяна във фундамента, в конституционния модел. Идеите за свикване на ново Велико народно събрание и изработването на нова конституция се превърнаха в политически фон. Те съпътстваха повечето политически битки и често бяха своеобразно състезание за това кой ще предложи по-радикална промяна на политическия модел.

Конституционните поправки бяха с висок политически залог и за втория кабинет на Борисов. Поставяйки съдебната реформа като един от приоритетите на правителството, битката за промяна на Конституцията се превърна в един от най-важните въпроси.

Нерешените проблеми и хроничното недоверие към политическия ни елит като цяло могат да ни бъдат гарант, че и в следващите години дебатът за промени в основния ни закон или приемането на изцяло нова конституция няма да изчезне.

В този смисъл, конституционният въпрос не поставя само фундамента за развитието на политическия процес в страната ни в последния повече от четвърт век, но е и перманентно актуален.

Конституционният проблем в българската научна литература е централно засяган от множество конституционни юристи, но в политологичната научна литература темата за четвъртата българска конституция е по-скоро периферно засяган въпрос. Именно заради това поставих конституционния проблем като централен, породено именно от слабия изследователски интерес към основния ни закон от 1991 г., което контрастира силно с реалното му политическо значение.

В разглеждания от мен период, България не е самостоятелен субект, който сам определя съдбините си. Страната ни е част от един много по-мащабен процес, започнал в Съветския съюз с Горбачовата перестройка, която дава тласък на разпада на комунистическите режими в Централна и Източна Европа. Именно заради това отделям сериозно внимание в първата глава на процесите както в Съветския съюз, така и в страните от Източния блок. Последните години от управлението на БКП пък дават и сериозно отражение върху действията на основните политически субекти в първите години на прехода. Именно заради това не съм оставил и този въпрос извън вниманието ми.

По-нататък в книгата проследявам хронологично политическия процес от 10 ноември 1989 г. до подписването на българската конституция, като спирам своето внимание основно върху тези моменти, които са били най-съществен фактор за оформянето на българския конституционен текст.

По този начин се опитвам да докажа и основната ми теза, че приемането на българската конституция е продължителен процес, отиващ отвъд рамките на конституционните дебати в VII-то Велико народно събрание. Процесът започва с оставката на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков, преминава през преговори и приети споразумения на Кръглата маса, както и през конституционни дебати в рамките на VII-то Велико народно събрание. За крайния конституционен продукт съществена роля играе както българската Кръгла маса, така и съпътстващия го политически процес. Съществува наличие на тясна връзка между българската Кръгла маса и VII-то Велико народно събрание, която имам задачата да верифицирам в хода на моята работа.

По темата за началото на българския преход е писано много. Без да подценявам огромния обем от изключително качествени текстове занимаващи се с тази проблематика, голямата част от тях са писани от хора, които са или участници в събитията или са очевидци на тях. Като съвременници на периода е повече от нормално това да внася определена доза субективизъм в техните анализи. Някъде повече, другаде по-малко. Историците казват, че за да се погледне обективно на едни събития трябва да минат минимум 20–30 години. Някои твърдят и повече. Като че ли вече дойде и времето, в което трябва да подходим към тези проблеми с хладен политически анализ. Дълг на моето поколение, което не е дори социализирано в този период, е да дадем и нашия поглед към тези събития. Ние не сме били нито от едната, нито от другата страна на барикада. Не сме платили социалната цена на първите години на прехода. Не познаваме основните политически лица от този период от заглавията на вестниците. Това, че не сме очевидци на събитията ни лишава от много ценен поглед, но и ни дава съществено предимство, което сме длъжни да използваме.

С настоящата книга ще ви дам моя поглед към тези събития с всичките му кусури. Опитах се да проуча голямата част от мемоаристиката за периода. Стремях се да пазя баланс в текста между мненията както на червени, така и на сини. Не малка част от анализа ми е формиран на базата на първични документи – стенограми от Кръглата маса и VII-то Велико народно събрание, с цел да не залитам към прекалено много източници интерпретиращи събитията от своя гледна точка. Или с други думи, през цялата ми работа по този текст бях воден единствено и само от желанието да дам един поглед лишен от емоция и от заемане на определена страна. Не знам дали съм успял. Оставям оценката за това на теб, уважаеми читателю.

Искам да изразя дълбоката си и искрена благодарност на всички колеги от Катедра Политология при Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Винаги съм ценял високо тяхното приятелско и колегиално отношение, безрезервната подкрепа и огромната помощ, която са ми оказвали през целия ми академичен път и в изготвянето на този текст.

Съдържание

Предговор

Първа глава. Началото на трансформацията
1. Горбачовата „перестройка“ и разпадането на СССР
1.1. „Ускорението“
1.2. „Гласността“
1.3. „Новото мислене“
1.4. (Не)успехът в политическите реформи
2. Разпадът на режимите в Централна и Източна Европа
2.1. Полската „Солидарност“
2.2. Чехословашкото недоволство
2.3. Унгарският разпад
2.4. Случаят на Германската демократична република
2.5. Румънската кървава революция
3. Крахът на българския социализъм
3.1. Спецификите на българския социализъм в източноевропейски контекст
3.2. Икономическите проблеми
3.3. Политическите проблеми
3.4. Съветската „перестройка“ и последиците за България
3.5. Българският отговор на „перестройката“ - Юлската концепция
3.6. Появата на българското дисидентство
3.7. Оставката на Тодор Живков

Втора глава. Кръглата маса

1. Пътят към българската кръгла маса
1.1. Управляващият лагер
1.2. Опозиционният лагер
1.3. Кръглата маса като институция на прехода
2. Международен контекст на българската кръгла маса
2.1. Първата кръгла маса в Полша
2.2. Унгарският модел на Кръгла маса
2.3. Чехословашкият опит
2.4. Особеният случай на Германската демократична република
2.5. Приносът на кръглите маси
3. Политическата геометрия на българската кръгла маса
4. Българската кръгла маса - документи и дискусии
4.1. Кръглата маса и приетите споразумения
4.2. Защо Велико народно събрание и нова конституция
4.3. Кръглата маса и отношението ѝ към бъдещата конституция
4.4. Дискусиите между участниците по основните политически институции
4.4.1. Идеите и предложенията за Великото народно събрание
4.4.2. Идеите и предложенията за парламента
4.4.3. Идеите и предложенията за президентската институция
4.4.4. Идеите и предложенията за правителството
4.4.5. Идеите и предложенията за съдебната система
4.4.6. Идеите и предложенията за конституционния съд
5. Оценката за Кръглата маса

Трета глава. VII-то Велико народно събрание
1. Пътят към изборите за VII-то Велико народно събрание
2. VII-то Велико народно събрание
2.1. Изборите за VII-то Велко народно събрание
2.2. Великото народно събрание по пътя към Конституцията
2.3. Великото народно събрание и предизвикателствата около Конституцията
2.4. Нормативната основа за изготвянето на българската Конституция
3. Конституционните дебати
3.1. Преамбюлът
3.2. Ролята на държавата –
3.3. Основните права на гражданите
3.4. Собствеността и икономическите отношения
3.5. Народното събрание
3.6. Президентът
3.7. Великото народно събрание
3.8. Съдебната власт
3.9. Местната власт
3.10. Конституционният съд
3.11. Официалният език
3.12. Стилът и обемът
3.13. Религията
3.14. Герб и химн
4. Индивидуално или колективно конституционно творчество

Четвърта глава. Политически и институционални фактори формирали българските конституционни текстове
1. Раждане и еволюция на конституционализма
2. Характеристики и функции на конституциите
3. Българските политолози за конституцията
4. Международен и исторически конституционен контекст
5. Политически и институционални фактори при изготвяне и приемане на българската конституция
5.1. Структурата на четвъртата българска конституция
5.2. Формата на държавно управление
5.3. Преамбюлът
5.4. Глава първа. Основни начала
5.5. Глава втора. Основни права и задължения на гражданите
5.6. Глава трета. Народно събрание
5.7. Глава четвърта. Президент на републиката
5.8. Глава пета. Министерски съвет
5.9. Глава шеста. Съдебна власт
5.10. Глава седма. Местно самоуправление и местна администрация
5.11. Глава осма. Конституционен съд
5.12. Глава девета. Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция
5.13. Глава десета. Герб, печат, знаме, химн, столица

Заключение

Приложения

Библиография