Речник на изневярата

„Никой не разкрива цялата и пълната истина. Но този, който неуморно я търси, е на прав път. И аз съм с него. В колебанията му, в съмненията му, в отчаянията му заради трудната откриваемост на истината. Търсачът на истината за себе си е търсач на истината за света. И той всъщност е съвременният герой. И всъщност той е героят на всички времена.

Аз смятам, че разказите на Таня ще намерят сърца, в които да се засеят. Да покълнат и да дадат плод.“

Калин Терзийски, автор

„Таня пише, когато се почувства предадена и безсилна; когато търси опора в приятели, в гората, в морето; пише, за да изрови щастието, за което знае, че се крие в нея самата. Пише, за да се опита да прости.

Сега Таня е с 20 разказа и три години по-мъдра и по-силна. Тя се надява, че нейните истории могат да помогнат и на други. На всички, които днес полагат началото на остатъка от своя живот.“

Ана Клисарска, главен редактор на „Жената днес“

Речник на изневярата или девет правила как да продължим да живеем

Таня Тонева Танна, автор на поредица разкази, издадени в списанието „Жената днес“, сайта edna.bg и други медии, публикува дебютния си сборник. Историите ѝ са дълбоко човешки, сладко-горчиви, напълно реални. Таня пише от три години – три години, в които знае, че е подменена, че мъжът, около когото се е въртял нейният свят, е избрал друга. Но болката не я спира – напротив, тя я тласка напред. Да забрави, да търси начин да прости, да положи началото на остатъка от своя живот.

Животът никога не е идеален. Често нещата се сриват, тъкмо когато мислим, че сме намерили спасителен пристан. В такива моменти са ни нужни напътствия, приятелска подкрепа от някого, който е изпитал нещастието на свой гръб. Всъщност ни трябва речник. Болката винаги е прилагателно – „омаломощен“, „недоволен“, „отчаян“. Съществителните, от своя страна, ни помагат да забравим – „самоуважение“, „характер“, „край“. Но забравата е действие, инерция да продължиш напред. „Съхранявам“, „преодолявам“. „Обичам“. Таня носи миналото, белязано от тежка раздяла, настоящето и бъдещето в сърцето си. В разказите си тя ги подарява на всички – истините, които всяка жена носи в душата си.

Двадесет разказа, пресъздали цяла една вселена. „Винаги боли – пише за сборника Анна Клисарска, главен редактор на списание „Жената днес“, – но когато зачеркнат три десетилетия от живота ти с лека ръка, боли сякаш повече. Таня пише, когато се почувства предадена и безсилна; когато търси опора в приятели, в гората, в морето; пише, за да изрови щастието, за което знае, че се крие в нея самата.“ Изплувайки от бездните на спомените обаче Таня намира надежда за съхранение. И за прошка. „Търсачът на истината за себе си е търсач на истината за света. И той всъщност е съвременният герой. И всъщност той е героят на всички времена,“ пише авторът Калин Терзийски в края на сборника. Не мразете, съветва Таня. Омразата ще затвърди у вас усещането за собствената ви незначителност, а не бива. Бъдете значителна и не се съмнявайте в себе си. Така ще преодолеете ставащото. Ще се опознаете и намерите, което ще ви направи свободна.