Реши се

Какво представлява успехът? И какво означава да бъдеш жена в бизнеса? Наречена от Опра Уинфри, „новият манифест на жените на работното място“, книгата на Шерил Сандбърг Реши се призовава жените да не се страхуват да бъдат лидери и да покажат, че са лидери. Призовава жените да се решат да се отправят към върха. Колко много щяхте да постигнете, ако не Ви беше страх?

Шерил Сандбърг е главен оперативен директор на Фейсбук. Преди да започне работа във Фейсбук, тя е вицепрезидент на глобалните онлайн продажби и операции на Гугъл и началник на генералния щаб на Министерството на финансите в САЩ. Живее в Северна Калифорния със съпруга си и двете им деца. Шерил дарява всички приходи от тази книга за установяването на Lean In – нестопанска организация, която насърчава жените да преследват амбициите си. Приходите се насочват също към други благотворителни организации, които подкрепят жените.

Забременях с първото си дете през лятото на 2004 г. Тогава ръководех онлайн продажбите и операционните групи в Гугъл. Бях постъпила в компанията преди около три и половина години, когато тя едва прохождаше с няколкостотин служители в овехтяла сграда. Към третия месец на бременността ми Гугъл се беше разраснала до многохилядна компания и се помещаваше в кампус с много сгради.

          Бременността ми не беше лека. Типичното за първите три месеца сутрешно неразположение при мен беше всекидневно през всичките девет месеца. Напълнях с почти 32 кг, а за да мога да видя подутите си крака, които напъхвах в два номера по-големи обувки, трябваше да ги качвам върху масичка. Един инженер с особено чувство за хумор от Гугъл обяви, че проектът „Кит“ е кръстен на мен.

          Един ден, след тежка сутрин, прекарана във взиране в тоалетната чиния, трябваше да бързам за важно заседание. Гугъл се разрастваше толкова бързо, че паркирането се превърна в проблем, и мястото, което успях да намеря, беше доста далеч. Затичах се през паркинга. Затичах се е силно казано –  всъщност се тътрех малко по-бързо от обичайното невъобразимо бавно придвижване през бременността ми. Това само усили пристъпите на гадене и пристигнах на заседанието, молейки се от устата ми да излязат само реклами. Същата вечер споделих това със съпруга си Дейв, който ми каза, че в Яху, където той работеше в момента, пред всяка сграда има отделено за бъдещи майки място за паркиране.

          На другия ден измарширувах, или по-скоро се доклатушках до офиса на създателите на Гугъл, Лари Пейдж и Сергей Брин. Двамата обитаваха голяма стая с играчки, джунджурии и дрехи, разпилени навсякъде по пода. Заварих Сергей в ъгъла в асана от йога и заявих, че се нуждаем от паркинг за бременни и то скоро. Той ме погледна и веднага се съгласи, отчитайки, че това досега не му е идвало наум.

          До ден днешен се срамувам, че осъзнах нуждата от паркинг за бременни едва след като преживях болките в собствените си крака. Не трябваше ли като една от жените на най-висока ръководна длъжност в Гугъл да се досетя за това? Но и на мен, както на Сергей, не ми беше  минавало през ума. Сигурно другите бременни са страдали мълчаливо и не са искали да молят за специално отношение. Не им е достигала самоувереност или не са били на достатъчно висока позиция, за да изискат разрешаването на проблема. Присъствието на една бременна, макар и приличаща на кит, в ръководството имаше значение.

          Днес в Съединените щати и в развитите страни жените са в по-добро положение от всякога досега. Дължим го на тези преди нас, жени, които е трябвало да се борят за неща, които приемаме за даденост.

През 1947 г. Анита Съмърс, майката на моя дългогодишен ментор Лари Съмърс, постъпва на работа като икономист в компанията Стандарт Ойл. Когато приема работата, новият ѝ началник казва: „Толкова се радвам, че се съгласихте. Мисля, че получавам същите умения срещу по-малко пари.“ Тя е благодарна и дори се чувства поласкана. По това време се смята за голям комплимент към една жена признанието, че притежава еднакви способности с мъжете. И е немислимо тя да претендира за еднакво възнаграждение с тях.

          Чувстваме още по-голяма благодарност, сравнявайки живота си днес с този на други жени по света. Все още има държави, които отказват на жените основни граждански права. Около 4.5 милиона жени и момичета по света са впримчени в секс търговията с жени¹. В Афганистан и Судан, например, момичетата получават много ниско образование или изобщо не са допускани на училище, съпругите са собственост на мъжете си, а често изгонват изнасилени жени от дома, защото са опозорили семейството. Случва се да хвърлят в затвора някои жертви на изнасилване за „морално престъпление“². В сравнение със сестрите си от тези държави ние сме векове напред.

          Съзнанието обаче, че нещата могат да са по-зле, не трябва да спира опитите да ги променим към по-добро. Когато суфражетките манифестират по улиците или по-късно, когато Глория Стейнъм^[1]основава списание Ms,те мечтаят за свят, в който мъжете и жените ще са наистина равноправни. Десетилетия по-късно ние все още примигваме в опит да фокусираме тази мечта.

          Голата истина е, че мъжете все още управляват света. От 195 независими държави само 17 са ръководени от жени⁴.  Жените заемат само 21 процента от местата в парламентите по света⁵.

[1]Американска журналистка, активист на феминисткото движение от 60-те и 70-те години –Б. р.