Села и туризъм: Посоки за пътешествия из България

След първия си успешен проект „Селата в България“ авторите Гавраил, Анна и Михаил продължават търсенията си, като разкриват огромния потенциал на България за пътувания и споделяне на емоции.

„СЕЛА И ТУРИЗЪМ: посоки за пътешествия из България“ разкрива нови вълнуващи места за приключения и култура. Отново сте поканени да се докоснете до нещата, идващи от самата земя – храната, водата, звуците, ароматите, както и до къщите, материалите, инструментите – така далечни на забързаното градско всекидневие.

Гавраил Гавраилов е психолог и пътешественик, търсещ представата за щастието в малките неща на село.

Анна Пелова е писател и графичен дизайнер, отдадена на страстта си към традиционните носии и нестинарството.

Михаил Михов е планински водач и пътешественик, по следите на скритите туристически бисери из нашите земи.

Ако в душата си сте истински пътешественици, открийте тайните на селския туризъм за себе си.

Винотерапия

Гроздовият еликсир на древните траки винаги е бил част от цялостната мистика на битието им. Старите тукашни сортове грозде са били основа за производство на плътни танинови вина, които елините и римляните дори разреждали с вода. По-малко известен факт е, че първите експерименти с ферментация на гроздов сок са правени преди близо шест хиляди години в митичната страна Колхида, където днес се намират държавите Грузия и Армения. А виненият туризъм е нещо съвсем ново на фона на тези древни традиции. Едва преди половин век се правят първите стъпки за привличане на туристи сред маранята на лозята и плесента в избите на Калифорния и Австралия. В началото на XXI век участието във винен тур е все по-търсен начин за разпускане от стреса на урбанизирания модерен живот. И тук не говорим само за желанието да се опитат много и различни вина за относително кратко време. По-скоро мотивацията на туристите идва от емоцията да се докоснат до хилядолетната магия на ферментирането на гроздовия сок, в която се усещат традициите все още живи традициите.

Благодарение на стремежа ни да живеем все по-отговорно към природата модата за консумация на биологично произведени храни и напитки се превръща постепенно в ежедневие. Емоцията да влезнеш в избата при тайнствените бъчви и прашни рафтове с подредени под определен ъгъл бутилки вино, запечатани с восък, привлича все по-голям брой млади хора. Това е шанс за тях не само да се докоснат до тайните на традиционното винопроизводство, но и да отнесат със себе си една променена култура за консумация на качествено вино в ежедневието си. По този начин те подкрепят не само производителите, но и съхраняват по своеобразен начин малките селски общности, където по правило се намират винарските изби. Получава се една взаимна винотерапия, при която всеки прави това, което иска, а накрая недоволни няма. Игривата танинова напитка понякога може да бъде шегобиец и да те понесе в шеметен танц между лозята.

Най-голямата и най-добре обзаведена винарска изба на Балканския полуостров се намира в Плевен. През 1892 г. тя започва своя живот, а по-късно там е основан и Техникум за лозарство и винарство, който впоследствие се превръща в Институт по лозарство и винарство. Подобни научни институти по това време в света има още само в Русия, Италия, Франция и Унгария. Първият по рода си у нас музей на виното също е там – помещава се в стара винарска изба в парка „Кайлъка“ в околностите на Плевен. Представлява естествена пещера, приспособена в помещение за отлежаване на вино в бъчви и бутилки.

И все пак отвъд модата и традициите имаме сухи факти, които ни доказват какъв голям потенциал се крие в бъдещето на винения туризъм в България. В момента над 260 изби из страната ни произвеждат над сто милиона литра вино всяка година. Традиционните местни сортове лозя са 44, поравно разделени между белите и червените вина. Вече се правят успешни експерименти и в отглеждането на грозде по органичен начин. Близо двеста производители на биологично сертифицирано грозде доставят суровината си до петнадесет винарски изби, които имат в асортимента си и органично вино. Седем от тези изби изцяло произвеждат само биовино, а вече се правят експерименти и за производство на грозде според повелите на Рудолф Щайнер за биодинамичното равновесие в земеделието. Въобще винотерапията върви с пълна сила и все повече хора са замечтани в идеята да произвеждат свое собствено вино. И ако към това добавим знайните и незнайните домашни майстори, които правят своето вино почти като древните траки, то няма да преувеличим, ако кажем, че българите са сред водещите винотерапевти на Балканите.

Традиционните български сортове грозде, от които се правят известните по цял свят наши червени и бели вина, до голяма степен вече не са това, което са представлявали по времето на траките. Това се дължи на една голяма напаст по лозята в края на XIX век – масовата поява на паразитното насекомо филоксера в почти цял свят, което е можело да доведе дори до цялостното изчезване на гроздето като растителен вид. След него винарите вече отглеждат хибридни сортове, които са по-устойчиви на болести. Днес за типични български се считат сортове като „Рубин“ (кръстоска между сирийската „Сира“ и италианския „Небиоло“) и „Мелник 55“ (най-успешната кръстоска между „Широка мелнишка лоза“ и френските сортове „Дюриф“, „Жюрасон“ и „Валдигие“, известен още и като „Ранна мелнишка лоза“, понеже се бере по-рано от традиционния местен сорт около Мелник).

Но нека се върнем на полето на туризма. В интерес на истината все още българите са длъжници на винения ни туризъм. На много места идеята за туризъм на практика не съществува или е в зародиш. Чувства се липсата на подготвени гидове в избите, които да посрещат гостите и да пресъздават емоцията и магията на мястото чрез думи и аромати. Няма и достатъчно добре оборудвани места за настаняване или просто удобни зали за дегустация, където любителите на таниновата напитка да се насладят изцяло на допира ѝ до небцето. Може да се каже, че само в два от петте винарски региона на страната вече има изградени цялостни маршрути за винени турове. Но ако в Тракия избите са много и разликите между повечето от тях са по-скоро част от колорита на региона, то по долината на Струма има наченки на един цялостен регионален характер на винения туризъм, което може би се дължи и на подходящото отношение на местните малки производители към този ценен ресурс на региона – винотерапията с помощта на „Широката мелнишка лоза“. В Тракия и по долината на Струма може да се пътува и с помощта на отпечатани винени туристически карти, по които хората лесно могат да планират и ориентират усилията си. Все още са рядкост услугите на туроператори, които са се специализирали в организацията на винени турове. Понякога винотерапията не е шега работа и просто трябва да се доверяваме на професионалистите в бранша. Най-малко заради ограничението шофьорът на компанията ни да остане трезвен почти до края на една винена обиколка. Оставането да се преспи в близост до нашепващите тайните си винени еликсири е елегантен начин да избегнете неприятни ситуации по пътищата. Повече за легендите около българското вино и възможностите за турове сред лозята ще разберете на www.winetours.bg  и www.bulgariawinetours.com.

Легенди се носят за успешната битка на героя Мавруд, преборил царския лъв, както и за сълзите на Кера Тамара (сестра на цар Иван Шишман), която била принудена да се омъжи за султан Мурад I. Нейният плач бил толкова дълъг, че горестните ѝ сълзи напоили почвата и на това място серодил сортът „Димят“. В района на Добруджа пък се пият вина от стари полудиви лози с имена като „Умиа Уно“ и „Липа“. А какво да кажем за легендарната „Алжирка“, която все още успешно вирее в района на Ямбол и Сунгурларе. Между двете световни войни в повечето монархически дворове на Европа с трепет очаквали дамаджаните с карловски мискет, които цар Борис III пращал като дар преди Коледа. А заради известния осмарски пелин, чиято рецепта според легендите датира от времето на хан Тервел, дори са изменили трасето на железницата. Въобще легенди да искаш около българските вина.