Семиотика и критика на културата

Тази книга, на базата на творчеството на трима основатели на съвременната семиотика – Ролан Барт, Юрий Лотман и Умберто Еко, разглежда въпроса за конституирането на семиотиката като критичен метод в периода 50-те – 80-те години на ХХ век и отношението ѝ към идеологията. Значителни части на книгата са писани, ако мога така да се изразя, по горещите следи на късните легални срещи, които българските научни среди имаха с тези автори и техните идеи, когато можеха публично да ги коментират. Всъщност едва тогава, когато през 80-те години се откриха известни възможности да се говори и пише за тях без полагане на идеологическо клеймо, а по-инициативните редактори бяха готови да поемат премерени рискове. Някои от частите на книгата са текстове, подготвяни в процеса на работата ми върху един или друг автор, с оглед съставителството и представянето на първите издания у нас на техни основни трудове. Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене. Разбира се, те са прецизно редактирани, но без допълнително „осъвременяване“, без ползването на нова литература и нови извори. Те предшестват преводите на български, ето защо всички позовавания в тях са на базата на оригиналните издания, с които съм работил по онова време, и в мой превод. По-късно много от книгите на Барт, Лотман и Еко бяха преведени и читателите лесно биха могли да открият съответните интересуващи ги пасажи.

ЗА КНИГАТА

            Тази книга, на базата на творчеството на трима основатели на съвременната семиотика – Ролан Барт, Юрий Лотман и Умберто Еко, разглежда въпроса за конституирането на семиотиката като критичен метод в периода 50-те – 80-те години на ХХ век и отношението ѝ към идеологията. Значителни части на книгата са писани, ако мога така да се изразя, по горещите следи на късните легални срещи, които българските научни среди имаха с тези автори и техните идеи, когато можеха публично да ги коментират. Всъщност едва тогава, когато през 80-те години се откриха известни възможности да се говори и пише за тях без полагане на идеологическо клеймо, а по-инициативните редактори бяха готови да поемат премерени рискове. Някои от частите на книгата са текстове, подготвяни в процеса на работата ми върху един или друг автор, с оглед съставителството и представянето на първите издания у нас на техни основни трудове. Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене. Разбира се, те са прецизно редактирани, но без допълнително „осъвременяване“, без ползването на нова литература и нови извори. Те предшестват преводите на български, ето защо всички позовавания в тях са на базата на оригиналните издания, с които съм работил по онова време, и в мой превод. По-късно много от книгите на Барт, Лотман и Еко бяха преведени и читателите лесно биха могли да открият съответните интересуващи ги пасажи.

 При препрочитането и редактирането на написаното си задавах въпроса в какъв смисъл можем да гледаме на тази ранна семиотика като на исторически феномен и с какво гледната точка на днешния историк на науката и на социалните идеи ще бъде по-различна от тази на коментатора от втората половина на 80-те години. Това наложи написването на първата, може би най-обемна част на книгата, която се опитва да направи историческа възстановка на контекстите, в които се появяват различните семиотични проекти, да вплете в анализа индивидуалната съдба на техните автори като важно свидетелство за времето и да прибави гледни точки, невъзможни в късния комунизъм. За предишните ограничения впрочем говорят и трудностите, с които се сблъскаха първите преводи на семиотиците и за което ще стане дума в библиографската бележка в края на книгата. Днешната гледна точка има това преимущество, че може да възстанови хронологията и хода на дебатите от самото начало на семиотичната активност, облягайки се на появилата се впоследствие богата литература, посветена на проблема, но за съжаление, много често просто рециклираща критичните възражения, съпровождащи първите прояви на семиотиката. Така днешното ми изследване не само позволи да проверя старите си оценки, но и донесе известно равновесие между двете гледни точки – на непосредствения свидетел и на историка на идеите. Новото изследване не противоречи по дух на написаното през 80-те – 90-те, но уточнява някои от казусите и значително разширява гладната точка. Самият аз, пишейки, неволно сравнявах двете картини, но разбира се, истинската преценка най-добре могат да направят бъдещите читатели. Що се отнася до моята оценка за днешния статут на семиотиката, убеден съм, че това, което в нейното разгръщане през годините представлява история, е част от капитала, който днес ползват всички социални науки.

                                                                                                                        И. З.

Съдържание

ЗА КНИГАТА............................................................................................................... 3

Първа част................................................................................................................... 5

СЕМИОТИКА И ИДЕОЛОГИЯ................................................................................

Историко-методологически размишления..............................................................................

Семиотичната критика на идеологията като антиидеология........................... 6

Възникването на алтернативни изследователски полета и научни общности.. 12

Към началото на Парижката семиология и Тартуско-Московските моделиращи знакови системи................................................................................................................................... 12

Битките на Ролан Барт срещу монопола на интерпретацията....................... 17

Битките на Юрий Лотман с традиционализма и историческия материализъм 31

Към една семиотична идеология?......................................................................... 45

Новият консерватизъми семиотиката на Лотман............................................ 55

Неидеологическите убеждаващи дискурси на Барт и Лотман........................ 63

Семиотичният утопизъм......................................................................................... 67

Умберто Еко: идеологията като семиотична процедура.................................. 73

Втора част.................................................................................................................. 77

РОЛАН БАРТ И СЕМИОТИКА НА ИЗКУСТВОТО...........................................

Кино, фотография, литература............................................................................. 77

Общи принципи на Бартовата семиология........................................................ 78

Интересът към киното на ранния Барт............................................................... 80

Ролан Барт и филмологията.................................................................................. 85

Относно „съпротивата“ на киното....................................................................... 89

Барт и семиотика на киното.................................................................................. 92

Отклонение през фотографията............................................................................ 96

Отново за семиотиката на киното......................................................................... 98

Предварителна равносметка............................................................................... 101

Фотография и кино, или за нефотографската природа на киното............... 103

„S/Z“ и поврат към семиотиката на текста....................................................... 110

Отклонение през теорията за рецепцията като творчески акт..................... 115

„Третият смисъл“ – за характера на филмовото.............................................. 128

Между фотографията и киното: една теория на фотограмата...................... 133

Към една обща съдържателна теория на изобразяването.............................. 144

Удоволствието от четенето и от гледането........................................................ 152

Още една равносметка.......................................................................................... 164

Логиката на „изместването“, или отдалечаване от строгостта на метода и принудите на идеологията......................................................................................................................... 166

Трета част................................................................................................................ 179

СЕМИОТИКАТА КАТО ЕПИСТЕМОЛОГИЯ............................................... 179

Опит за философско идентифициране на Ролан Барт..........................................

Класова структура и масово общество.............................................................. 183

Предмети и знаци................................................................................................... 186

Означаващият човек............................................................................................. 189

Семиотика, идеология, митология..................................................................... 190

Епистемата на постмодерното и семиотиката.................................................. 200

Формулата на контраидеологическата критика и нейното износване........ 208

Опит за философско идентифициране на Барт................................................ 217

Значението на минималното познание............................................................... 225

Четвърта част......................................................................................................... 230

СЕМИОТИКАТА НА ЮРИЙ ЛОТМАН – МЕЖДУ ИНТЕРТЕКСТА И КОНТЕКСТА        230

Семиотичен прочит на семиотичния дискурс.................................................. 233

Лотман и неговият интертекст............................................................................ 239

Семиотиката – постмодерна наука..................................................................... 246

Социокултурни предпоставки на семиотиката на Лотман........................... 248

Значението на идеята за моделиращата роля на структурата за семиотичната еволюция     277

Между творбата и текста...................................................................................... 280

От текстовия анализ към културна типология................................................ 294

Културни типологии и културна динамика...................................................... 298

Културна типология и семиотична прагматика.............................................. 301

Пета част.................................................................................................................. 312

ОБСЕСИЯТА ЗА ГРАНИЦИТЕ НА СЕМИОТИКАТА................................. 312

Вариации около Умберто Еко....................................................................................

Семиотиката – липсата на дисциплина............................................................. 312

В търсене на теоретичния обект – за границите на семиотиката................. 316

Проблемът за класификациите на семиотиките.............................................. 325

Семиотиката – eдна възможна философия?..................................................... 337

Семиотиката в отношение към частните науки: научни кооперации......... 345

Проблемът за референта. Вътрешносемиотични напрежения и свързвания 352

Граници на нарушаване на границите на семиотиката................................. 362

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ГРАНИЦИТЕ НА СЕМИОТИКАТА........................... 372

Субектът на семиотиката, субектът в семиотиката........................................ 372

Шеста част............................................................................................................... 389

РОМАНИЗИРАНЕ НА СЕМИОТИКАТА ИЛИ СЕМИОТИЗИРАНЕ......... 389

НА РОМАНА. Умберто Еко и „Името на розата“........................................... 389

Романът като семиотичен праг........................................................................... 389

Умберто Еко инеговият роман........................................................................... 395

Жанр и структура на романа............................................................................... 398

Ниво на детективската интрига.......................................................................... 400

Ниво на историческото повествование.............................................................. 404

Ниво на езика: знак, книга, текст........................................................................ 409

Семиотични демонстрации.................................................................................. 412

Деонтологизираща критика на структурализма............................................. 417

Ниво на семиотичната практика........................................................................ 420

Отново за структурата на романа....................................................................... 423

Романът като културен праг................................................................................ 430

От семиотика към роман...................................................................................... 440

Еко и идеята за постмодерното............................................................................ 447

В какъв смисъл „Името на розата“ е художествено произведение............... 451

За един семиотичен реализъм.............................................................................. 456

Ниво на осъвременяване...................................................................................... 464

Рецепцията на романа........................................................................................... 469

Перспективите за нов културен синтез.............................................................. 472

P.S. Едно по-късно допълнение............................................................................ 476

БИБЛИОГРАФИЯ.................................................................................................... 478