Автор: проф. Ивайло Знеполски
ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Веселин Праматаров
Дата на издаване:Май 2019
ISBN:978-954-28-2882-2
Страници:456
Корична цена:19.9 лв.
Тази книга, на базата на творчеството на трима основатели на съвременната семиотика – Ролан Барт, Юрий Лотман и Умберто Еко, разглежда въпроса за конституирането на семиотиката като критичен метод в периода 50-те – 80-те години на ХХ век и отношението ѝ към идеологията. Значителни части на книгата са писани, ако мога така да се изразя, по горещите следи на късните легални срещи, които българските научни среди имаха с тези автори и техните идеи, когато можеха публично да ги коментират. Всъщност едва тогава, когато през 80-те години се откриха известни възможности да се говори и пише за тях без полагане на идеологическо клеймо, а по-инициативните редактори бяха готови да поемат премерени рискове. Някои от частите на книгата са текстове, подготвяни в процеса на работата ми върху един или друг автор, с оглед съставителството и представянето на първите издания у нас на техни основни трудове. Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене. Разбира се, те са прецизно редактирани, но без допълнително „осъвременяване“, без ползването на нова литература и нови извори. Те предшестват преводите на български, ето защо всички позовавания в тях са на базата на оригиналните издания, с които съм работил по онова време, и в мой превод. По-късно много от книгите на Барт, Лотман и Еко бяха преведени и читателите лесно биха могли да открият съответните интересуващи ги пасажи.
Тази книга, на базата на творчеството на трима основатели на съвременната семиотика – Ролан Барт, Юрий Лотман и Умберто Еко, разглежда въпроса за конституирането на семиотиката като критичен метод в периода 50-те – 80-те години на ХХ век и отношението ѝ към идеологията. Значителни части на книгата са писани, ако мога така да се изразя, по горещите следи на късните легални срещи, които българските научни среди имаха с тези автори и техните идеи, когато можеха публично да ги коментират. Всъщност едва тогава, когато през 80-те години се откриха известни възможности да се говори и пише за тях без полагане на идеологическо клеймо, а по-инициативните редактори бяха готови да поемат премерени рискове. Някои от частите на книгата са текстове, подготвяни в процеса на работата ми върху един или друг автор, с оглед съставителството и представянето на първите издания у нас на техни основни трудове. Текстовете се публикуват такива, каквито са били – свидетелство за това как съм възприемал и оценявал идеите им по онова време, но също така и за границите на възможното говорене. Разбира се, те са прецизно редактирани, но без допълнително „осъвременяване“, без ползването на нова литература и нови извори. Те предшестват преводите на български, ето защо всички позовавания в тях са на базата на оригиналните издания, с които съм работил по онова време, и в мой превод. По-късно много от книгите на Барт, Лотман и Еко бяха преведени и читателите лесно биха могли да открият съответните интересуващи ги пасажи.
При препрочитането и редактирането на написаното си задавах въпроса в какъв смисъл можем да гледаме на тази ранна семиотика като на исторически феномен и с какво гледната точка на днешния историк на науката и на социалните идеи ще бъде по-различна от тази на коментатора от втората половина на 80-те години. Това наложи написването на първата, може би най-обемна част на книгата, която се опитва да направи историческа възстановка на контекстите, в които се появяват различните семиотични проекти, да вплете в анализа индивидуалната съдба на техните автори като важно свидетелство за времето и да прибави гледни точки, невъзможни в късния комунизъм. За предишните ограничения впрочем говорят и трудностите, с които се сблъскаха първите преводи на семиотиците и за което ще стане дума в библиографската бележка в края на книгата. Днешната гледна точка има това преимущество, че може да възстанови хронологията и хода на дебатите от самото начало на семиотичната активност, облягайки се на появилата се впоследствие богата литература, посветена на проблема, но за съжаление, много често просто рециклираща критичните възражения, съпровождащи първите прояви на семиотиката. Така днешното ми изследване не само позволи да проверя старите си оценки, но и донесе известно равновесие между двете гледни точки – на непосредствения свидетел и на историка на идеите. Новото изследване не противоречи по дух на написаното през 80-те – 90-те, но уточнява някои от казусите и значително разширява гладната точка. Самият аз, пишейки, неволно сравнявах двете картини, но разбира се, истинската преценка най-добре могат да направят бъдещите читатели. Що се отнася до моята оценка за днешния статут на семиотиката, убеден съм, че това, което в нейното разгръщане през годините представлява история, е част от капитала, който днес ползват всички социални науки.
И. З.
Съдържание
Семиотичната критика на идеологията като антиидеология........................... 6
Възникването на алтернативни изследователски полета и научни общности.. 12
Битките на Ролан Барт срещу монопола на интерпретацията....................... 17
Битките на Юрий Лотман с традиционализма и историческия материализъм 31
Новият консерватизъми семиотиката на Лотман............................................ 55
Неидеологическите убеждаващи дискурси на Барт и Лотман........................ 63
Умберто Еко:
идеологията като семиотична процедура.................................. 73
РОЛАН БАРТ И
СЕМИОТИКА НА ИЗКУСТВОТО...........................................
Общи принципи на Бартовата семиология........................................................ 78
Фотография и кино, или за нефотографската природа на киното............... 103
„S/Z“ и поврат към семиотиката на текста....................................................... 110
Отклонение през теорията за рецепцията като творчески акт..................... 115
„Третият смисъл“ – за характера на филмовото.............................................. 128
Между фотографията и киното: една теория на фотограмата...................... 133
Към една обща съдържателна теория на изобразяването.............................. 144
Удоволствието от четенето и от гледането........................................................ 152
СЕМИОТИКАТА КАТО ЕПИСТЕМОЛОГИЯ............................................... 179
Опит за философско идентифициране на Ролан Барт..........................................
Епистемата на постмодерното и семиотиката.................................................. 200
Формулата на контраидеологическата критика и нейното износване........ 208
Опит за философско идентифициране на Барт................................................ 217
СЕМИОТИКАТА НА ЮРИЙ ЛОТМАН – МЕЖДУ ИНТЕРТЕКСТА И КОНТЕКСТА 230
Семиотичен прочит на семиотичния дискурс.................................................. 233
Социокултурни предпоставки на семиотиката на Лотман........................... 248
Значението на идеята за моделиращата роля на структурата за семиотичната еволюция 277
От текстовия анализ към културна типология................................................ 294
Културни типологии и културна динамика...................................................... 298
Културна типология и семиотична прагматика.............................................. 301
ОБСЕСИЯТА ЗА ГРАНИЦИТЕ НА СЕМИОТИКАТА................................. 312
Семиотиката – липсата на дисциплина............................................................. 312
В търсене на теоретичния обект – за границите на семиотиката................. 316
Проблемът за класификациите на семиотиките.............................................. 325
Семиотиката – eдна възможна философия?..................................................... 337
Семиотиката в отношение към частните науки: научни кооперации......... 345
Проблемът за референта. Вътрешносемиотични напрежения и свързвания 352
Граници на нарушаване на границите на семиотиката................................. 362
ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ГРАНИЦИТЕ НА СЕМИОТИКАТА........................... 372
Субектът на семиотиката, субектът в семиотиката........................................ 372
РОМАНИЗИРАНЕ НА СЕМИОТИКАТА ИЛИ СЕМИОТИЗИРАНЕ......... 389
НА РОМАНА. Умберто Еко и „Името на розата“........................................... 389
Деонтологизираща критика на структурализма............................................. 417
В какъв смисъл „Името на розата“ е художествено произведение............... 451
п | в | с | ч | п | с | н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
27 | 28 | 29 | 30 | 31 |