Собственост – развитие и перспективи. Влияние на конституционната и европейската съдебна практика

С настоящата книга се прави опит да се погледне напред в развитието на Вещното право, за което се твърди, че настъпва „една нова епоха“. Най-характерен изразител на това развитие е собствеността, но видяна в един широк контекст, а не само като типичен институт на вътрешното вещно право. Собствеността се оказва повлияна както от практиката на конституционните съдилища на държавите в Европа, така и от тази на ЕСПЧ. И понеже ние не живеем в един изолиран свят, а сме част от европейското семейство, то и националните ни системи не могат да игнорират повече появата на едно ново „наднационално“ понятие за собственост, както и наличието на различни системи за защита на собствениците. В книгата е проследено взаимодействието между тези системи за защита в търсене на хармония и баланс, както и по-добро поставяне на фундаменталните човешки права.

ВЪВЕДЕНИЕ

Идеята за написването на тази книга се зароди преди години, вследствие на воденето на лекционни курсове по Вещно право и по Право на собственост в Магистърска програма „Публична администрация“, и двете към ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Направи ми впечатление интересът на студентите по право и на колеги от други специалности към развитието на института на собствеността от древни времена до наши дни. Силно беше желанието да се разбере накъде върви това развитие и в нашата страна, особено след присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. Тези разговори по естествен път предопределиха и бъдещата структура на монографията.

Целта беше на първо място да се представи накратко историческото развитие на института на собствеността, което липсва в курсовете по Вещно право. Те обикновено започват с класическата триада, завещана ни от древните римляни, както и с правната характеристика на отделните собственически правомощия (владение, ползване и разпореждане), изучават се и вътрешноправните средства за защита. Но зад тези чисто вещноправни понятия стои една дълга и интересна историческа перспектива, която, струва ми се, не е излишна като познание и допълнение на чисто гражданскоправните норми и понятие за собственост. В тази перспектива се съзира много политика, икономика, култура, доктрини и философии, които са оформили съвременното понятие за собствеността, такова каквото го познаваме днес. Съвременната уредба е продукт на времето и юристите трябва да имат тази обща култура, за да аргументират още по-добре своите тези. Така че за да бъдат разбрани правните понятия такива каквито са днес, стори ми се наложително поне накратко да се види какви са били във времето. Това отваря вратите на съпоставки и бъдещи предвиждания за развитието на собствеността. В тази първа част от настоящото изследване никой автор не може да претендира за изчерпателност – толкова са многобройни правните източници и така богата историята на собствеността. По тази причина в изследването се прави опит само да се представи най-общо „нишката на времето“, като се започне от древните общества, римското частно право, феодализма, буржоазното развитие, модерните демократични времена. А тези, които проявяват по-задълбочен интерес могат винаги да разширят познанията си в предпочитаната от тях област. Тази историческа перспектива ще даде, надявам се, някои обяснения и за нашата правна система на собственост, предвид спецификите в исторически план, които не се срещат в други страни.

Следващите части на изследването са провокирани от факта, че на собствеността дълго време се гледаше като на институт, преимуществено принадлежащ към гражданското право, съответно с гражданскоправни средства за защита (ревандикация, негаторен иск, иск за установяване на граници и др.). Оказа се обаче, че в последните години, и особено след влизането на страната ни в Европейския съюз, все повече защита на това право може да се търси на европейско равнище – пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, пред съда на Европейския съюз в Люксембург (в текста се спирам най-вече на практиката на първия съд, предвид широкия обем). От друга страна се оказа, че и практиката на българския Конституционен съд е много богата на въпроси, които засягат собствеността като фундаментално право, гарантирано от Основния закон на страната ни (чл. 17, чл. 18 КРБ). За да няма излишно претрупване, умишлено е избягната чисто гражданскоправната уредба и защита на собствеността, която може да бъде намерена в добрите курсове по Вещно право.

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Глава 1

СОБСТВЕНОСТТА – ИСТОРИЧЕСКИ И ПРАВНИ АСПЕКТИ

§ 1. Кратък преглед на историческото развитие на собствеността

1. Собствеността като явление

2. Произход на собствеността в древния свят

3. Правото на собственост в Древния Рим

4. Развитие на собствеността през феодализма

5. Революцията и ФГК – радикална

промяна в режима на собственост

§ 2. Съвременна концепция за правото на собственост и юридически системи на собственост

1. Съвременна концепция

за правото на собственост

2. Правото на собственост и различните юридически системи (общ поглед)

Глава 2

ПОНЯТИЕТО ЗА ВЕЩИ

§ 1. Понятието за вещи – кратък исторически поглед и тенденции в развитието

1. Римското частно право

2. Епохата на буржоазното развитие

3. Съвременно развитие и въпроси

3.1. Съвременно развитие на понятието за вещите под влияние на европейското право

3.2. Критерият за обща парична логика

3.3. Достъпността за замяна като критерий

§ 2. Развитие при някои от традиционните класификации на вещите

1. Недвижими и движими вещи (влияние на европейското право и съдебна практика)

2. Вещи в гражданския оборот и извън него

3. Заместими и незаместими вещи, съответно потребими и непотребими

§ 3. Вещите и интелектуалната собственост – развитие и тенденции в европейското право по права на човека

§ 4. Особени обекти на собственост със спорен характер, възникнали под влияние на европейското право

1. Клиентелите като особен обект на собственост

2. Проблемът „вещни права – персонални права“. Доктринално развитие и влияние върху обектите на собственост

2.1. Вещните права

2.2. Персоналните права. Проблемите при акциите и вземанията

А. Акциите

Б. Вземанията

3. Социалните престации

4. Административните разрешения – въпросът за тяхната имущественост

Глава 3

ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА (ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 1 КЪМ ЕКПЧ)

§ 1. Нетрадиционни виждания за собственост в практиката на Европейския съд по правата на човека (Допълнителен протокол № 1 към ЕКПЧ)

1. Правото на собственост съгласно Протокол № 1 от Европейската конвенция за правата на човека

2. Разширяване на приложното поле на правото на собственост

2.1. Основателното очакване – характеристика и правна същност

2.2. Защита на неимущественото право на авторите по Европейската конвенция

3. Правото на собственост – изключително разширение в практиката на Европейския съд по правата на човека

3.1. Социализация на собствеността

3.2. Правото на работа

3.3. Човешкото тяло и европейската съдебна практика – перспективи към

разширяване на защитата

§ 2. Европейски и конституционни аспекти на правомощията на собствениците

1. Конститутивните елементи на правото

на собственост (основни правомощия от класическата триада

1.1. Правомощието разпореждане

А. Правомощието разпореждане в практиката на европейските съдилища

Б. Свободното разпореждане с вещите в практиката на Конституционния съд

1.2. Правомощието ползване

А. Виждания за дуалистичната същност на правомощието ползване

Б. Тенденция към автономност на правомощието ползване

В. Правомощието ползване в конституционната съдебна практика

Г. Правомощието ползване в европейската съдебна практика по правата на човека

Глава 4

ГАРАНЦИИ ЗА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

§ 1. Гаранции за правото на собственост, съобразени с изискванията на принципа за „върховенството на закона“

1. „Законовата основа“ за отнемане на собственост – предмет на контрол от съда

2. Изискване за „качество на закона“

3. Достъп до правосъдие

4. Обезщетението – гаранция срещу своеволни действия по отношение на правото на собственост

4.1. Характеристики на обезщетението

4.2. Характеристики на обезщетението според европейската съдебна практика по правата на човека – въпроси и проблеми

4.3. Обезщетението при отнемане на собственост в практиката на Европейския съд по правата на човека

4.4. Обезщетяване при ограничаване на правото на собственост – принцип на евентуалност и изключение

4.5. Обезщетението при случаи на ограничаване на правото на собственост в практиката на Европейския съд по правата на човека

§ 2. Избягване на диспропорцията при засягането на правото на собственост

1. Изискването за легитимна цел при намеси в правото на собственост

1.1. Общественият интерес в конституционната съдебна практика

1.2. Европейската съдебна практика и легитимните цели при намеси в правото на собственост

1.3. Обща концепция за понятието „общ интерес“

1.4. Общият интерес в съдебната практика на вътрешно ниво (обобщение)

2. Необходимият баланс между правото на собственост и задоволяването на общото благо

2.1. Справедливият баланс в европейската практика по правата на човека

2.2. Прекомерната диспропорция като степен на контрол от Европейския съд

2.3. Контролът за пропорционалност в практиката на Конституционния съд и административните съдилища

3. Контролът за пропорционалност – общи проблеми и последици

3.1. Глобален подход при търсенето на пропорционалност в европейската практика на Съда в Страсбург

3.2. Елементите на баланса

4. Изводи и обобщение

Глава 5

ЗАСИЛЕНА ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА

§ 1. Отнемане на право на собственост

1. Понятието „отнемане на собственост“

2. Понятието „защита на субстанцията на собствеността“

3. Факторът време при контрола за пропорционалност

§ 2. Ограничаване на правото на собственост

1. Понятието „общ интерес“ при ограничаване на правото на собственост

2. Въвеждане на ефективен контрол за пропорционалност

§ 3. Засилена защита на правото на собственост

1. Паралелна защита – процедурни изисквания

2. Общи условия за приложимост на чл. 6 от Конвенцията

3. Гаранциите на чл. 6 от Европейската конвенция по отношение на защитата на правото на собственост

3.1. Право на достъп до трибунал

3.2. Изискванията за справедлив процес

3.3. Влияние на процесуалните гаранции върху защитата на собствеността

4. Инцидентната защита на правото на собственост по Европейската конвенция за правата на човека

5. Правото на репарация – член 41 от Европейската конвенция за правата на човека

5.1. Принципът за необезщетяване и субсидиарност на справедливото обезщетение

5.2. Пилотните решения – средство за генерализиране на защитата на собствеността

6. Заключение към Глава пета

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ