Унищожаемост на гражданскоправните сделки/Второ преработено и допълнено издание

Второ преработено и допълнено издание

След успеха на първото издание на „Унищожаемост на гражданскоправните сделки” авторът допълва съдържанието на монографията с актуални моменти по темата и практически аспекти наоснованията за възникването и действието на унищожаемостта. Детайлно са разгледани терминологичният апарат, историческото развитие и правната същност на института, шестте основания за унищожаемост, действието на унищожаемите сделки и възможността за тяхното потвърждаване, съдебната практика.Акцентът отново е върху най-интересните въпроси, пораждащи неясноти и проблеми в практиката. По отношение на голяма част от поставените в хода на изследването въпроси са посочени разрешенията,  дадени  в  други  правни  системи и частни кодификации.

ВЪВЕДЕНИЕ

I. ПОНЯТИЕ И ПРАВНА СЪЩНОСТ НА УНИЩОЖАЕМОСТТА НА СДЕЛКИТЕ

§ 1. Терминологичен апарат

§ 2. Кратък поглед върху историческото развитие на института

§ 3. Дефиниране на унищожаемостта на сделките и отграничение от сродни правни фигури

§ 4. Съотношение между унищожаемостта на сделките и други правни явления

§ 5. Частична унищожаемост

II. ОСНОВАНИЯ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ НА СДЕЛКИТЕ

§ 1. Същност и класификация на основанията за унищожаемост

§ 2. Сделки, извършени от недееспособни лица или от техен представител без спазване изискванията,установени за тях

§ 3. Сделки, извършени от неспособни лица

по смисъла на чл. 31 ЗЗД

§ 4. Сделки, унищожаеми поради грешка

§ 5. Сделки, унищожаеми поради измама

§ 6. Сделки, унищожаеми поради заплашване

§ 7. Сделки, извършени поради крайна нужда при явно неизгодни условия

III. ДЕЙСТВИЕ НА УНИЩОЖАЕМОСТТА НА СДЕЛКИТЕ

§ 1. Предявяване на унищожаемостта

§ 2. Процесуални средства за предявяване на унищожаемостта

§ 3. Конкуренция между основанията за унищожаемост, съответно на предявените въз основа на тях искове за унищожение на сделката

§ 4. Последици от осъщественото унищожение на сделките

§ 5. Потвърждаване на унищожаеми сделки

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

Проблемите на унищожаемостта на сделките са сред най-сложните в гражданското право и крият множество неизяснени аспекти. Предмет на настоящото изследване са причините за това, без да се претендира за изчерпателност.

Унищожаемостта като един от видовете недействителност е гранична категория между нищожността и действителността на сделките. Това обуславя, от една страна, трудности при дефиниране на основанията за унищожаемост, които стоят много близко или до тези за нищожност, или до ирелевантните и незначителни обстоятелства, които не опорочават сделките. От друга страна, материята, свързана с унищожаемостта на сделките, е изследвана в цивилистичната доктрина^[1] като част от института на недействителността на сделките. Основно място в теоретичните разработки заемат въпросите на нищожността, докато тези, отнасящи се до унищожаемостта, сякаш не са обект на толкова голямо внимание. По този начин се създава погрешното впечатление за тяхната малозначителност, засенчвани от интензивното акцентиране върху по-безспорния и по-ясно открояващия се вид недействителност. Друга причина може да се съзре и в липсата на обща уредба на сделките в българското законодателство. Поради това възникват трудности при съответното прилагане въз основа на чл. 44 ЗЗД на общите правила за унищожаемост, които са формулирани с оглед на договорите в чл. 27–33 ЗЗД към едностранните волеизявления в случаите, когато законът допуска последните да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Комплексността на проблема се заключава също в многовариантността на пороците, които могат да засегнат фактическия състав на сделката. Не е достатъчно изяснено също съотношението между общите и специалните основания за унищожаемост, предвидени в отделни текстове на различни нормативни актове. Може да се изтъкне, че тълкуването на разпоредбите, свързани с унищожаемостта на сделките, често поставя дискусионни въпроси в цивилистичната доктрина и създава затруднения в практиката. Част от тях се дължат на несъобразяване с изискванията, на които тълкувателната дейност трябва да бъде подчинена. Освен това съществуват и разпоредби, които съдържат определени недостатъци, чието отстраняване ще доведе до хармонизиране на правната уредба.

Въпросите на унищожаемостта на сделките имат важно практическо значение. През годините на прехода към пазарна икономика те придобиха още по-голяма актуалност в резултат на бързото развитие на оборота, защото засягат всеки български гражданин и често са от значение за разпределяне на значителни имуществени интереси. Изясняването на същността на института ще осигури сигурност на оборота, ще даде ясни разрешения на сложните житейски правоотношения, породени от динамиката в общественото развитие.

Посочената теоретична и практическа значимост на проблемите на института обосновава предмета на настоящия труд. Направен е опит да се изяснят основните характеристики на унищожаемостта на сделките през призмата на отделните видове унищожителни основания и в съпоставка с други сходни правни явления. Разгледани са всички аспекти, свързани с правните последиците от унищожаемостта. Централно място в изследването заема регламентацията ѝ в чл. 27–33 от ЗЗД, като в хода на изложението са отразени и някои от особеностите на явлението, уредени в други нормативни актове.

Методологическата основа на изследването представлява комплекс от общонаучни и специални методи. От общонаучните методи са използвани диалектическият, историческият и критико-аналитичният. Диалектическият метод допринася за обясняване на тенденциите в развитието на разглежданите правни явления. Чрез историческия метод се проследява развитието на изследваните правни фигури. С помощта на критико-аналитичния метод е направена оценка на българската правна уредба относно унищожаемостта на сделките, като са посочени препоръки de lege ferenda за нейното подобряване.

От специалните научни методи е използван сравнително-правният, който кореспондира с романската и германската правна система, руското право, системата на общото право с представител английското право, Принципите на европейското договорно право^[2] и Принципите на международните търговски договори^[3]. В изложението са цитирани многобройни решения от съдебната и арбитражната практика.

В работата са приложени различни способи за тълкуване в правото, сред които са езиковите, логическите, систематическите, телеологическите (целево), разширителните и ограничителните. Използвани са и част от логическите способи за преодоляване на празнини в законодателството, каквито са аналогия на закона и аналогия на правото.

Тъй като не е възможно в този труд да се обхване цялата проблематика на унищожаемостта на сделките, обект на изследване са само най-значимите аспекти на проблема. Поставените цели и задачи са:

1. да се разкрие правната същност на унищожаемостта на сделкаите съобразно режима на ЗЗД;

2. да се анализират по-подробно отделните основания, които водят до унищожаемост на сделките;

3. да се изследват тези основания в светлината на съдебната практика;

4. да се изяснят теоретично правните последици на унищожаемостта на сделките преди и след нейното съдебно постановяване;

5. да се анализират естеството и значението на правните средства, чрез които може да се релевира унищожаемостта;

6. да се очертаят някои предложения de lege ferenda, постигнати по пътя на сравнителноправната интерпретация и на анализа на съдебната практика.

Така поставените задачи осигуряват успешното изследване на унищожаемостта на гражданскоправните сделки в светлината на съвременните достижения на цивилистичната наука и съдебната практика^[4].