Справочен и правен софтуер Издателство Е-Книжарница Проекти и обучения

Книги

Поредици

Автори

E-Книги

В дома на червея

В дома на червея

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Преводач: Богдан Русев

Превод от:английски език

Дата на издаване:Декември 2017

ISBN:9789542824817

Страници:124

Корична цена:15 лв.


Под земята на опустошена планета, огрявана от лъчите на умиращо слънце, децата на Белия Червей  живеят и празнуват, докато светът им загива.

 В дълбоките тунели, където светлината не достига и мракът властва, живее стария им враг - гроуните, но децата на Червея продължават своя безкраен празник.

Анелин е млад благородник от Града на Червея, който е принуден да слезе в дълбоките тунели, за да отмъсти за накърнената си чест. Вместо това ще намери истината за планетата и за тихия ужас, дебнещ в сърцето на мрака.

От пладне, когато започваше Слънчевият Маскарад (всички часове на чедата на червея бяха произволни, защото светлината беше една и съща, денем и нощем), до полунощ всички гости носеха маски, дори Човекочервеят, и пред големия прозорец се спускаха дълги завеси от тежко червено кадифе, за да скриват слънцето. Безмълвните факлороби поднасяха пиршеството на черни железни подноси и го подреждаха на дългата трапеза: тежки гъби със сметанов сос, изящно подправени праханки, миниатюрни голи охлюви в рулца от бекон, уханно зелено вино, в което се извиваха все още живи подправки, пържени буболечки, печени дънни глигани от кралския килер на Човекочервея, току-що изпечен гъбен хляб и хиляди други деликатеси. А почетното място на трапезата, ако имаха късмет, беше отредено за някой тлъст и невръстен шестокрак гроун (или дори два!), едва достигнал пубертета, усърдно изпечен на шиш и сервиран цял и непокътнат, така че месото му да бъде бяло и сочно. Гостите се хранеха до насита, докато не можеха да сложат нищо повече в устата си, изпод всеки воал и домино се сипеха шеги и смях и сетне танцуваха с часове под светлината на факлите, а обсидиановите призраци имитираха движенията им по стените и пода. И когато най-сетне идваше полунощ, започваше свалянето на маските. Едва когато всички бяха оголили лицата си, бронзовите рицари отнасяха властващия Човекочервей до четвъртата стена и той дръпваше въжето на завесите (ако все още имаше ръце - в противен случай рицарите го правеха вместо него), за да свали маската на слънцето.

 

Още от автора


Събития

пвсчпсн
  12345
6789101112
1314151617
18
19
20212223242526
2728293031  

» Най-продавани