Автор: Джордж Р. Р. Мартин
Преводач: Богдан Русев
Превод от:английски език
Дата на издаване:Декември 2017
ISBN:9789542824817
Страници:124
Корична цена:15 лв.
Под земята на опустошена планета, огрявана от лъчите на умиращо слънце, децата на Белия Червей живеят и празнуват, докато светът им загива.
В дълбоките тунели, където светлината не достига и мракът властва, живее стария им враг - гроуните, но децата на Червея продължават своя безкраен празник.
Анелин е млад благородник от Града на Червея, който е принуден да слезе в дълбоките тунели, за да отмъсти за накърнената си чест. Вместо това ще намери истината за планетата и за тихия ужас, дебнещ в сърцето на мрака.
От пладне, когато започваше Слънчевият Маскарад (всички часове на чедата на червея бяха произволни, защото светлината беше една и съща, денем и нощем), до полунощ всички гости носеха маски, дори Човекочервеят, и пред големия прозорец се спускаха дълги завеси от тежко червено кадифе, за да скриват слънцето. Безмълвните факлороби поднасяха пиршеството на черни железни подноси и го подреждаха на дългата трапеза: тежки гъби със сметанов сос, изящно подправени праханки, миниатюрни голи охлюви в рулца от бекон, уханно зелено вино, в което се извиваха все още живи подправки, пържени буболечки, печени дънни глигани от кралския килер на Човекочервея, току-що изпечен гъбен хляб и хиляди други деликатеси. А почетното място на трапезата, ако имаха късмет, беше отредено за някой тлъст и невръстен шестокрак гроун (или дори два!), едва достигнал пубертета, усърдно изпечен на шиш и сервиран цял и непокътнат, така че месото му да бъде бяло и сочно. Гостите се хранеха до насита, докато не можеха да сложат нищо повече в устата си, изпод всеки воал и домино се сипеха шеги и смях и сетне танцуваха с часове под светлината на факлите, а обсидиановите призраци имитираха движенията им по стените и пода. И когато най-сетне идваше полунощ, започваше свалянето на маските. Едва когато всички бяха оголили лицата си, бронзовите рицари отнасяха властващия Човекочервей до четвъртата стена и той дръпваше въжето на завесите (ако все още имаше ръце - в противен случай рицарите го правеха вместо него), за да свали маската на слънцето.
п | в | с | ч | п | с | н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
27 | 28 | 29 | 30 | 31 |