Дон Жуан

Откъде идва тази история

 Историята за Дон Жуан идва от едно далечно и смътно време, когато хората си разказвали такива случки устно и смъртта била по-близка, едва на косъм от живота.

Може би Дон Жуан е бил човек от плът и кръв, някой си Луис, севилски свещеник, който притежавал книга за призоваване на дявола. След това историята тръгнала от уста на уста и се е превърнала в развален телефон. До-

като през XVII век монахът Тирсо дe Молина не решил да я запише, превръщайки я и в нравоучителна. Нарича я „Бурладор де Севилия“ („Севилският измамник“) и в нея се разказва за човек, който убива друг човек и отива в ада.

От този момент нататък историята придобива голям успех и „модата“ на Дон Жуан продължава повече от век и половина. Но, откъсвайки се от неясния си произход, се превръща в блестяща и на моменти дори комична история. Разказ за един симпатичен, невероятно безсрамен съблазнител на жени.Историята на Дон Жуан е разказана в поезията и в музиката, на всякакви езици и диалекти.

В италианските театри привличал толкова много публика, че дори Голдони* го поставил на сцена, без обаче да включва ходещи статуи и разцепване на земята, тъй като имал усещане за реалистичност.В останалите комични постановки на комедия дел арте списъкът на Дон Жуан представлявал пергамент, който при разгъване бил толкова

дълъг, че обгръщал публиката, а слугата на Дона често пъти бил цирков шут, който носел също и имената Фръцльо, Лепка и Празна кратуна.Във Франция Молиер научил за него и през 1665 година написал своята версия на комедията. Посредством необузданите привички на Дон ЖуанМолиер осмивал благородниците от епохата.

Историята на Дон Жуан имала огромна популярност и в операта.Първата музикална драма безспорно е италианска, нарича се „Наказаният безбожник“.

Принцесата на Швеция присъствала на представлението в Рим и останала разочарована – очевидно не обичала оперите, изпълнени със смърт и кръв.

* Карло Голдони (1707–1793) е италиански драматург, автор на над 200 пиеси, от които голяма част са именно комедии. – Бел. ред.

Откриваме отново Дон Жуан малко по-късно, през XVIII век, в нощта, в която Моцарт преди да замине за Париж получава като подарък от баща си текста на Молиер. Времето минава и Моцарт среща Лоренцо да Понте. По някакъв начин магията се е случила.

Лоренцо да Понте ще напише за приятеля си Волфганг либретото на операта „Дон Жуан“ – един безусловен шедьовър. През 1787 година, заедно с Моцартовия, излизат други три. Но нито един, както този на Моцарт, не успява да открие съвършената линия между комичното и мрачното, между Лоренцо и Волфганг.

Както и защото е епоха на развратници, а Моцарт прави от Дон Жуан не мъж, който да бъде наказан, а една обаятелна фигура, готова да отправи предизвикателство към морала в името на свободата.През последните два века на Дон Жуан са посветени есе от философа Киркегор, книга от Жозе Сарамаго и много филми. В един от тях Дон Жуан е жена, чиято роля се изпълнява от Бриджит Бардо.

„Дон Жуан“, който държите в ръцете си, се надява да не бъде последният.

---------------------------------------------------------------------------

Поредицата Запази историятае проект на нашумелия и у нас писател Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа за творческо писане „Холдън“ в Торино. Целта на този проект е съхраняването на световната литературна памет чрез пренаписване на емблематични текстове по начин, който да ги направи атрактивни и разбираеми за детска публика и да ги спаси от заплахата да бъдат забравени.

Издателският план на начинанието включва десет произведения – класически заглавия от световната литература, илюстрирани от различни италиански художници и преразказани за деца от съвременни писатели с различна националност. Ако в тази поредица има нещо революционно, то е в решението на децата да се говори като на зрели хора и да им се представят сложни характери и противоречиви казуси за сложното, нюансираното, за трудно разграничимите категории. Проектът е пътуващ и в маршрута му са включени дестинации като САЩ, Унгария, Русия, Бразилия, Испания, Гърция.

„Като начало обемът на всяка от книгите: десет глави,горе-долу час четене. Това не значи да се изчита цялатанаведнъж, в никакъв случай. Но със сигурност вечер следвечер в рамките на седмица историята ще е приключила,всички ще са доволни. Дължината на всяка глава същое постоянна и има кръгова форма с начало и завършек,след който татко или мама могат да кажат: сегазагасяме лампата. Но ако детето настоява, следващатаглава е само още пет минути”, обяснява Барико. Категоризиранетона поредицата като строго детска обаче рискува несамо да представи по подвеждащ начин равнището наподнесените текстове, но и да подцени симптоматикатана подбора – а тя е ценна с информацията си за това как новите класици виждат литературните измерения насблъсъка между поколенията и вкусовете на новия век.

С други думи – ако в тази поредица има нещо революционно, то не се състои в техническото изпълнение, а в решението на децата да се говори за сложното, за нюансираното, за трудно разграничимите категории. Силното внушение на тази поредица е еобходимостта авторите да се обърнат към децата като към зрели хора и да им представят сложни характери и противоречиви казуси, които ще ги принудят да изоставят мисленето чрез схеми в черно и бяло. Очевидно е, че стремежът към достъпност засяга по-скоро формалния и стилистичния аспект, но в тематичен план вдига летвата, с което всъщностсе прави опит за преодоляване на маргиналността написането за деца в традиционния му вид.

Дария Карапеткова

Из „Литературен вестник“, бр. 38, 20-26.11.2013

Очаквайте в поредицата Запази историята следните заглавия:

Годениците – преразказана от Умберто Еко

Дон Жуан – преразказана от Алесандро Барико

Гъливер – преразказана от Джонатан Коу

Капитан Немо – преразказана от Дейвид Егърс

Престъпление и наказание – преразказана от Аврам Йешуа

Антигона – преразказана от Али Смит

Крал Лир – преразказана от Мелания Мацуко

Сирано дьо Бержерак – преразказана от Стефано Бени

Нос – преразказана от Андреа Камилери

Гилгамеш – преразказана от Июн Ли

1.

Всичко се случва преди много години в единкрасив и слънчев град в южна Испания. Биливремена, в които мъжете ходят с шпаги,хората се придвижват на кон, а къщите сеосветяват със свещи. Никакви самолети,никакви компютри, да сме наясно. Днитеминават бързо, бедните работят упорито,богатите гледат да се забавляват. Всичкиимат желание за живот и градът, койтое прекрасен, допринася за щастието им –отдалеч долита мирисът на морето, а улиците са изпъстрени с отрупани с портокали дървета.

И така, трябва да знаете, че във въпроснияград израсла красива и богатадевойка, коятосе казва Дона Анна. Живее с баща си – влиятелен и много строг мъж – дон Гонсало де Улоа –Командор на Калатрава. Името му е толковадълго, затова за по-кратко всички го наричатКомандора. В онези времена бащите са тези,които определят съпруга на дъщерите си. ИКомандора избира за дъщеря си един добъри благосърдечен човек, който Дона Анна накрая започва да обича – казва се Дон Отавио.

Несъмнено щели да се оженят и навярно дабъдат щастливи, но една нощ става нещо, коетопроменя живота им завинаги.За да бъдем точни, това се случва през едналятна нощ, през една гореща и приказна нощ.Дона Анна е в стаята си и се приготвя за сън.Прозорците са отворени и лек ветрец полюшва листата на дърветата в градината. „Всичко ебезупречно“, мисли си Дона Анна. Изгася свещите и ляга в леглото. Но ненадейно чува шум,идващ отвън, и когато се обръща,вижда на лунната светлинанякакъв мъж, скрит в широко наметало, да влиза презпрозореца с финес, койтотя веднага разпознава. „ДонОтавио – мисли си – идвада ме види и скришомда ми даде целувказа лека нощ. Явноне е толкова скучен,колкото твърдят.“ Имного доволна, става,отива към него и се прегръщат. Мъжътя целува страстно и любопитното е, че впрегръдките му Дона Анна почувствалатрепет, какъвто никога не била изпитвалапреди. Не е ясно защо, но тези целувки сатолкова различни, толкова нови, толковахубави, че Дона Анна се изплашила,отваря очи и търси погледана Дон Отавио и неговатанежност. Но не го открива. Мъжът носи тъмнамаска на лицето си. Ана главата си качулка, която го скрива.

– Дон Отавио! – казва Дона Анна.

Но мъжът не отвръща нищо, опитва се единствено да я притисне отново до себе си и да яцелуне. Тогава Дона Анна се вцепенява и повторя с по-висок глас:

– Дон Отавио!

Но мъжът отново не отговаря. Изплашена,Дона Анна се отскубва от обятията му и се развиква:

– Кой сте вие? Аз не ви познавам. Кой сте?

Мъжът се оглежда наоколо, смотолевя нещо тихо и се опитва да избяга. Тогава Дона Анна се нахвърля разгневена върху него и с едната си ръка посяга да свали маската му.

– Кой сте вие? – продължава да крещи.

– Кой съм аз, няма никога да научите – отвръща ѝ мъжът с глас, който тя не познава.

Дона Анна застива изумена. Помисля за онези целувки, за онези силни ръце и за устните на онзи мъж, които толкова ѝ били харесали, и почувствала, че умира от срам и от гняв.

– Защо го направихте? – пита го тя.

– Защото сте тъй красива, моя Дона Анна – отговаря мъжът.

Изрича го с такава усмивка, с такава арогантност, че Дона Анна в този момент побеснява от гняв.

– Негодник! – започва да крещи, сграбчвайки мъжа като обезумяла, в опит да изтръгне наметалото му и да свали проклетата му маска.

Мъжът се старае да я отблъсне, но тя се съпротивлява, остава вкопчена в него дори когато той излиза от стаята, като реди ругатни, и хуква надолу по стълбището в търсене на изход, през който да избяга.

– Вие сте обезумяла – казва ѝ с тих глас, – млъкнете или ще разбудите цялата къща.

Но тя не престава да вика през сълзи, да се вкопчва в него и да се опитва да го спре.

– Няма да избягате така, не може да се измъкнете така! – нарежда тя и никак не се притеснява за скандала и за прислугата, която щяла да излезе от стаите си, и за хората, които ще я заварят така, разплакана и вкопчена в някакъв мъж, когото дори не познава. Не я вълнува нищо, интересува я единствено да научи кой е този мъж. Затова, с последни усилия и с последен вик, се хвърля с ръце към лицето му, успява да докосне маската и почти да я изтръгне, когато от пустото и тъмно стълбище чува ясен, дълбок и решителен глас да казва:

– Оставете незабавно дъщеря ми!

Баща ѝ. Командорът.

Стои изправен в долния край на стълбището и стиска шпага в ръка.