Гъливер

Третата история е за Пътешествията на Гъливер, преразказана от британския писател Джонатан Коу и илюстрирана от младата италианска художничка Сара Оди. Историята на Гъливер, написана от Джонатан Суифт в началото на XVIII в., е една от най-обичаните от децата.

Гъливер е винаги жаден за пътувания. Работи като лекар на големите кораби, които потеглят от бреговете на Англия и кръстосват света, за да купуват и продават стоки в другите страни. По време на пътешествията си Гъливер преминава през много морски бури и корабокрушения, озовава се в непознати земи и сред чудати същества. Джонатан Коу ни преразказва историята за приключенията му като гигант в страната Лилипутия и Блефеску, а после като малко човече сред великаните в Бробдингнаг. Следващото му пътуване го отвежда на летящия остров Лапута при най-непрактичните хора на света, чието съзнание обаче непрекъснато е заето да се правят открития в областта на математиката, музиката и астрономията. На Лапута Гъливер общува с единствените останали безсмъртни хора, но разбира, че дългият живот носи само нещастие. Пожелава час по-скоро да напусне тази земя. Последното четвърто пътешествие, от една страна, най-много впечатлява, но от друга, огорчава Гъливер – то е до земята на говорещите коне, наречени хоинъми.

Поредицата Запази историята е проект на нашумелия и у нас писател Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа за творческо писане „Холдън“ в Торино. Целта на този проект е съхраняването на световната литературна памет чрез пренаписване на емблематични текстове по начин, който да ги направи атрактивни и разбираеми за детска публика и да ги спаси от заплахата да бъдат забравени. Издателският план на начинанието включва десет произведения – класически заглавия от световната литература, илюстрирани от различни италиански художници и преразказани за деца от съвременни писатели с различна националност – Умберто Еко, Алесандро Барико, Стефано Бени, Дейвид Егърс, Июн Ли, Али Смит, Абрахам Йешуа, Джонатан Коу и други. А историите, чиито сюжети разгръщат по свой начин, са: Годениците, Гъливер, Престъпление и наказание, Антигона, Крал Лир, Капитан Немо, Гилгамеш, Дон Жуан, Сирано джо Бержерак, Нос.

1.

Преди почти триста години живял мъж със странно име. Казвал се Лемуел Гъливер. Той работел като лекар на големите кораби, които потегляли от бреговете на Англия и кръстосвали света, за да купуват и продават стоки в другите страни. Това било опасна работа. Понякога имало страховити морски бури, а корабите често отивали на места, непознати за моряците и необозначени на никоя карта.

У дома в Англия Гъливер имал съпруга и деца. Но трябвало да плава на тези далечни пътешествия, за да печели пари. А освен това страшно oбичал да пътува и изпитвал неудържимо любопитство да вижда нови места.

Това е историята на пътешествията на Гъливер – пътешествия, които ще го накарат да открие четири изумителни нови страни и завинаги ще променят отношението му към себеподобните.

Първото пътешествие на Гъливер било през 1699 година. Корабът му тръгнал от Бристол и се отправил към Западните Индии. Било много дълго пътуване. Накрая, след шестмесечно плаване, корабът претърпял ужасна злополука.

Сблъскал се с огромна скала насред океана и бил напълно унищожен.

Мнозина от моряците загинали, но Гъливер успял да доплува до брега на един непознат остров. Още щом се измъкнал на сушата, заспал от изтощение.

След много часове, когато се събудил, открил, че лежи по гръб и не може да помръдне. Бил привързан към земята със стотици здрави конци и дори косата му била прикрепена към пясъка. Слънцето блестяло тъй ярко в очите му, че почти не виждал. После усетил, че нещо лази по гърдите му. Погледнал надолу, очаквайки да види някое насекомо или пък мишка, но с изумление установил, че е нещо съвсем различно. Било миниатюрен мъж, облечен във фини, елегантни дрехи, но изправен, той не бил по-висок от молив!

Подире му по гърдите на Гъливер вървели още четирийсетина негови придружители. Щом

ги зърнал, Гъливер изревал от страх тъй гласовито, че мнозина от миниатюрните човечета изпопадали от тялото му върху твърдия пясък на плажа и се наранили.

Гъливер задърпал конците и успял да освободи едната си ръка, а също и да извърне малко

главата си. Мъжете веднага извадили оръжията си и изстреляли в лицето му куп миниатюрни стрелички. Забоцкало го, сякаш кожата му била изтръпнала, и той изкрещял от болка. Можел с лекота да убие някого от мъничките мъже, но нямал желание да го стори. Вместо това направил знак, за да им покаже, че не иска да ги нарани. Те разбрали, поставили стълба и дървена платформа близо до ухото му, за да могат да се покатерят и да разговарят с него.

После техен говорител изнесъл дълга реч на собствения им странен език. Гъливер не разбрал много от нея – всъщност едва го чувал, защото гласът на мъжа бил висок и писклив, но схванал, че смятат да го държат като затворник и да го отнесат в столицата си.

Той решил, че е най-добре да стори както те искат. Междувременно дал сигнали, за да покаже, че желае да се нахрани. Мъничетата се били подготвили и се раздвижили по гърдите му в посока към устата му, като носели месо, хляб и вино. Донесли най-големите порции, които успели да намерят – цели печени прасенца и агнета, самуни хляб, големи колкото собствените им глави и огромни кофи с вино – но за Гъливер това било все едно да яде трохи и да пие от напръстник.

След това те прекарали дълги часове, за да измайсторят достатъчно голяма каруца, с която

да го откарат. Овързали го в каруцата и над хиляда от най-едрите коне в страната я затеглили към столицата. Отнело им повече от пет часа, макар че тя се намирала само на един километър оттам. Край града имало огромен изоставен храм и те решили, че това е подходящо място за нощуване на Гъливер. Развързали въжетата и захванали единия му крак към земята със здрава верига. После той припълзял в храма, който бил тъкмо толкова голям, колкото да може да се промъкне през вратата и да се излегне с изпънато тяло.

Из целия град бързо се разнесла мълвата за появата на този изумителен гигант, затова на следващата сутрин, когато Гъливер изпълзял от храма, видял огромна тълпа зяпачи. Повечето само се взирали в него, но петима или шестима от най-жестоките започнали да се забавляват, като изстрелвали в лицето му стрелички. Полицията веднага ги хванала и попитала самия Гъливер какво иска да направят с тях. Вместо отговор той ги сграбчил и ги напъхал всичките без един в джоба си. А отделеното човече вдигнал точно над устата си и я разтворил широко, сякаш възнамерявал да го изяде жив. Но всъщност се преструвал. Скоро внимателно върнал всички на земята и ужасените мъже хукнали да бягат.

Всички хора забелязали колко благост и милосърдие проявил гигантът и след това обсъждали случката. Всъщност той направил толкова добро впечатление на обитателите на тази страна, че техният император решил да го посети.