Автор: Петя Славова
ДИЗАЙН НА КОРИЦА: Веселин Праматаров
Дата на издаване:Октомври 2017
ISBN:978-954-28-2423-7
Страници:396
Корична цена:18 лв.
В края на декември 1961 г. по силата на
секретно разпореждане на Министерски съвет в рамките на Инженерното управление
към Министерство на външната търговия на НРБ се появява фирмата/името „Тексим“.
Първоначално „Тексим“ не възниква като реално юридическо лице, а като етикет за
прикритие, използва фалшиви напечатани
фактури с името „Тексим“, чрез които се търгува и контрабандира оръжие.
Човекът, на когото е възложено да управлява дейността, прикривана зад етикета,
е Георги Найденов, 33-годишен
служител в Първо главно управление на ДС, работещ под прикритие като търговски
представител и икономист в системата на външната търговия от 1952 г.
Също през декември 1961 г., но в началото,
княжеската канцелария на съда във Вадуц, Лихтенщайн, издава съобщение за регистрацията
на анонимно търговско дружество „Имекстраком“ Етаблисман. Подставеното лице,
посочено официално като собственик на това търговско дружество, е Алфред Шилде,
55-годишен западногермански
гражданин, собственик на машиностроителна фабрика „Шилде Корпорейшън“ и почетен
полковник на алжирското революционно движение. Управляващ директор на
„Имекстраком“ е лихтенщайнският доктор по право и адвокат Иво Бек.
Действителните собственици на „Имекстраком“ са физическите лица Георги Найденов
и Мабед Шареф – един от ръководителите на алжирското революционно движение.
През 1964 г. по силата на разпореждане на
Министерски съвет на НРБ „Имекстраком“ получава право да инвестира в
строителството и покупката на машини, съоръжения и технологии в България,
„Тексим“ пък, вече регистриран като самостоятелно юридическо лице – държавно
търговско, а впоследствие стопанско предприятие, получава правото единствен да
представлява „Имекстраком“ в България.
В резултат от сътрудничеството между двете
дружества за около девет години съвместна дейност са закупени 26 кораба с
различно предназначение (рудовози, въглевози, пътнически и петролен танкер),
около 60 самолета, шест от които пътнически, а останалите товарни и пригодни за
селскостопанска авиация, около 1200 автомобила, повече от 1000 от които
товарни, полутоварни, хладилни и строителни. Построени са 409 декара оранжерии
за целогодишно отглеждане на зеленчуци, изградени са 5 бутилиращи предприятия
за безалкохолни напитки (в т. ч. „Кока-Кола“ и „Фанта“, продавана като
оранжада) и минерални води, завод за антибиотици и научно-експериментална
станция, която патентова и заплаща годишната международна патентна такса за
бактерията „лактобацилус булгарикус“. Съвместното сътрудничество между “Тексим”
и “Имекстраком” създава и още няколко по-малки производствени мощности и
търговски обекти, сред които магазините „Мода и Лукс“ за луксозни западни
стоки, продавани свободно срещу левове в София и Варна, както и ателие за
химическо чистене. Създадени са и над дванадесет чуждестранни дружества в
Европа, Африка, Азия и Латинска Америка, като някои от тях работят в Австралия,
Индонезия и Панама. При ликвидацията на фирмата през 1970 г. по банковите й
сметки в България и чужбина се намират малко повече от 12 милиона долара.
Всички тези дейности в България се олицетворяват с името „Тексим“. През 1968 г.
е създадена Икономическата групировка „Български търговски флот“ с генерален
директор Георги Найденов. „Тексим“ става част от групировката, в която към
септември 1969 г. работят около 45 000 социалистически граждани (от които около
600 в „Тексим“).
п | в | с | ч | п | с | н |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
27 | 28 | 29 | 30 | 31 |