Литература на случаите. От

Ед­но по-под­роб­но хро­ни­ки­ра­не и ин­вен­та­ри­зи­ра­не на де­ав­то­но­ми­зи­ра­но­то ли­те­ра­тур­но по­ле в На­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия ще ни убе­ди как­во цен­т­рал­но място в съ­битий­но­то му въз­про­из­вод­ст­во за­е­мат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.

Обик­но­ве­но слу­ча­и­те в НРБ-ли­те­ра­ту­ра­та се кон­ст­ру­и­рат око­ло про­из­ве­де­ния, око­ло ав­то­ри и из­да­ния, око­ло от­дел­ни ли­те­ра­тур­но-по­ли­ти­чески ка­зуси. Най-из­вест­ни­те са Слу­ча­ят „Тю­тюн“, Слу­ча­ят „Лю­ти чуш­ки“, Слу­ча­ят „Сол­же­ни­цин“, Слу­ча­ят „Ли­це“… Но са­мо те ли? Вече се за­го­во­ри за Слу­чая със „Спо­мен за стра­ха“/„Сти­хо­ве“ от Кон­стан­тин Пав­лов, за Слу­чая „Бе­леж­ник“ (сти­хос­бир­ка­та на Сте­фан Ге­чев от 1967 г.), за Слу­чая „Кол­ко­то си­на­пе­но­то зър­но“ на Ни­ко­лай Кън­чев (1968), за Слу­чая с ро­ма­на „Покри­вът“ от Ге­ор­ги Мар­ков, за два слу­чая, свър­за­ни с име­то на Иван Дин­ков – „На юг от жи­во­та“ (пре­то­пе­на сти­хос­бир­ка от 1967 г.) и „Хляб от тро­хи“ (по­вест­та от 1970/1971 г.). Инвен­та­ри­за­ци­я­та на всич­ки слу­чаи предстои.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ЛИТЕРАТУРА НА СЛУЧАИТЕ
първи опит 9

ДРУГИ ДУМИ ЗА НАЧАЛО И БЛАГОДАРНОСТИ 11

ЛИТЕРАТУРАТА НА НРБ, ИЗСЛЕДВАНА ПРЕЗ СЛУЧАЯ 15

Микроисторията, фокусирана върху случая 16

Понятие за случай в литературната (микро)история 24

Внимание: Случаят като скандал и скандалът без случай 28

Случаят в литературата на НРБ като съвременно предизвикателство 32

СЛУЧАЯТ „ТЮТЮН“
Литературният соцреализъм в ранната НРБ
като история на една книга (1946–1954) 43

Увод в другостта, или пролог към раздвояването 45

Хроника на писането на един роман (1946/1949) 48

От издателството до печатарската преса (1949/1951) 62

Новогодишното писмо на Червенков: тайно и явно 67

Катализаторът Димитровска награда 75

Тридневното обсъждане:
тези и аргументи 82

Ръката на Червенков и ударът на ЦК 93

Преработката на „Тютюн“: надзор и норма 109

Епилог, или Как да мислим употребите на „Тютюн“ 117

СЛУЧАЯТ „СТИХОВЕ“
От патоса на „размразяването“ към постмодерната поезия
(1962–1966) 121

Чудодейната поява на „Спомен за страха“
от Константин Павлов през 1998 година 121

„Спомен за страха“ през 1962/1963 г. 125

Реконструкция и реинтерпретация 135

Почерк и норма: между 1963 и 1965 140

От „Спомен за страха“ към „Стихове“: капанът 144

Книгата „Стихове“: кампанията 148

Епилог между 1965 и 1968 161

СЛУЧАЯТ „НА ЮГ ОТ ЖИВОТА“
Алтернативната политическа поезия –
претопяването (1967) 163

Унищожаването на една книга: авторски и други версии 164

Писане, редактиране, цензуриране: допускания 168

Алтернативата, или Защо претопяват една книга през 1967 173

Нови „антикварни“ и „маскирани“ версии от 1977 и 1989 183

СЛУЧАЯТ „ЛЮТИ ЧУШКИ“
Порастването на „малката правда“ (1968) 195

Радой Ралин полива „малката правда“ 197

„Люти чушки“ отблизо 207

Есента на 1968: подлютяване на литературата 213

Подписът в опашката на прасето: ефекти
на рецептивното подозрение 221

Епилог без край 227

СЛУЧАЯТ „ХЛЯБ ОТ ТРОХИ“
Цензурата като „принцип на народността“
(1970–1971; 1983–1984) 235

„Хляб от трохи“ от Иван Динков в биографичен
и социополитически контекст 237

Пътят до „Септември“ 248

Административно-критическата кампания: аргументи и форми 252

„Хляб от трохи“ и границите на алтернативната проза
през 1970/1971 г. 269

„Моминството на войниците“ (1983) като роман без читатели 273

СЛУЧАЯТ „ЛИЦЕ“
Социалистическият реализъм срещу себе си
(1981–1983) 283

Хроника на първите реакции 286

Проектът на 1956: опит за приключване 291

Следите на цензурата и автоцензурата 297

Хайка през цялата година 313

Затворът за книги като преддверие на историята 326

СЛУЧАЯТ „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ“
Обезопасяване на алтернативния роман
(1982–1983; 1986–1987) 329

Такт първи: 1982/1983 г. 330

Издаване, колебания, първи рецепции 335

Второто издание от 1986 година и дискусионният
консенсус около него 344

„Хайка за вълци“ като алтернативен роман 355

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ
Време за литературна микроистория 359

ИЗТОЧНИЦИ И БИБЛИОГРАФИЯ 363

I. АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ 363

II. ПЕРИОДИКА 364

III. ПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ 365

IV. ПУБЛИКАЦИИ НА ДЪРЖАВНИЦИ И ПОЛИТИЦИ ЗА ЛИТЕРАТУРАТА 366

V. ДНЕВНИЦИ, МЕМОАРИ, АНКЕТИ, ИНТЕРВЮТА 367

VI. ЛИТЕРАТУРА 368