Песните на далечната Земя

Вторият сборник с разкази на Артър Кларк са наистина неоценима колекция в научната фантастика. Историята на жанра би била непълна без историите, събрани тук. Стотици страници от най-добрите фантастични разкази, създавани някога.

Кларк винаги се е славил с почти пророческата си визия за бъдещето, която ясно изпъква на тези страници. Но много от разказите показват и пълния размах на въображението му, достигащо до необозримо далечното бъдеще и до запокитените в безкрайността галактики.

Едно задължително четиво.

Артър Кларк е един от истинските гении на нашето време.

Рей Бредбъри

Стотици страници от най-добрите фантастични разкази, създавани някога. Вероятно най-значимата колекция на годината, заслужаваща място в библиотеката на всеки, който счита себе си за любител.

Сайънс Фикшън Кроникъл

Невероятно богатство от теми, много от които остават актуални и до днес…

Тайм Аут

Оттук получаваме добра представа за развитието на Кларк като писател, виждаме пълната гама на тоналността му – от игрива до възвишена и утопична, както и неговите успехи и провали като визионер на човешката еволюция. Много от разказите му остават неподвластни на времето, а някои поставят въпроси, наболели и в наши дни.

Таймс

От дълго време не се бях докосвала до магията на фантастиката. Е, направих го, с един безспорен шедьовър в жанра. “Песните на далечната Земя” са втори том с разкази на Артър Кларк. Събрани са 18 фантастични истории, покълнали в зората на ненаситната фантазия.

Артър Кларк ни запраща в космоса, представя живота в корабите, плуващи в необятното, интригите около хората търсещи свръхестественото отвъд нашата планета. Разкрива колко тъмно и в същото време колко светло може да бъде безлюдното пространство на вселената, колко еднакви и различни от нас са расите обитаващи другите галактики. Някои от разказите са оптимистични, други трагични, трети имат хумористична нотка, но всеки един от тях носи вкуса и насладата от историите, разказващи за пространството, непокорено от човека.

Приключението започва с проблемите на извънземните раси (разказът “Втората зора”), връща ни при хората за да проследим как един чужд интелект обсебва човешкото съзнание (разказът “Паразит”), и отново ни понася в космоса при кометите, планетите и техните спътници. Преминава през философско-фантастичния разказ “Звездата”, неочаквания завършек на “Кой е там”, през осъзнаването, че свръхестествено може да има дори в едно растение (“Опарничавата орхидея”) и други непредсказуеми истории... Особено интересен е и едноименния разказ, в който освен фантастично има и любов, носталгия, съперничество...

За разлика от романите-гиганти “Рама” и други романи на Артър Кларк, разказите от “Песните на далечната Земя” са сякаш едни микро романи, микрокосмоси, отразяващи моменти от далечното бъдеще. Някои от разказите са завършени, други имат отворен край, но всеки от тях, изящен и различен, носи своето послание към бъдещето.

“Песните на далечната Земя” е едно неустоимо бижу в научната фантастика. За вас читатели...

Препоръчвам!