България и светът 2019. Годишен анализ

Удоволствие е да приветствам основаването на Евро-атлантическия център за сигурност на България на тази 30-та годишнина от завръщането на свободата в Централна и Източна Европа.
Едно поколение, родено и отгледано в свобода, се появява в Централна Европа. Заедно, американци и европейци са изправени пред нови предизвикателства. Но фундаменталните истини остават непроменени: общите ценности на демокрация, върховенство на закона, сигурност чрез солидарност, свободата на словото и мисълта и други свободи, произт ичащи от най-добрите ни традиции, ни позволиха да преодолеем злините от миналото. Същите тези ценности могат да ни ръководят, когато ние, свободните народи на евро-атлантическия свят, се изправяме пред предизвикателствата на нашето време.
Евро-атлантическият център може да играе една добре дошла и много необходима роля в споделянето на най-добрите уроци от миналото и оформяне на начините, по които единната евро-атлантическа общност адресира бъдещето. Основателят на центъра Цветан Цветанов е правилният човек за тази задача. Като част от правителството и в парламента, той беше един от водещите фигури, борещи се за мястото на България в Европа и в съюз със САЩ. Знам това от личен опит и ценя многобройните му приноси към общата кауза на свободата и за американско-българските отношения.
Днес авторитаризмът и национализмът изглежда нарастват в много страни. Има лидери, които управляват чрез страх, корупция и репресии, отказвайки на собствения си народ основните им права и стремейки се да проектират власт според аксиомата, че силата оправдава всичко. Те може да си мислят, че времето им отново е настъпило. Но те грешат: ако останем верни на ценностите си и се обединим в изпълнението на нови задачи, новите авторитарни лидери ще се провалят със сигурност като техните предшественици през миналия век.
Мисията на центъра за насърчаване на сигурността чрез ценности е правилната; подобно мислене може да ни припомни кои сме, да ни насочи към нови постижения. Очаквам с нетърпение да работя с Евро-атлантическия център и му пожелавам успех!

Посланик Даниел Фрийд, почетен изследовател на Атлантическия съвет

***

Американският еврейски комитет приветства откриването на Евро-атлантическия център за сигурност поради три основни причини.
Първо, ние сме дългосрочни и ангажирани трансатлантици. Вярваме в общността от ценности и интереси, която е определяща за този ценен съюз от единомислещи държави. ЕАЦС бива основан, за да защитава и разширява всичко, което прави това пространство толкова уникално и важно. И във време, когато има съмнения и от двете страни на Атлантика относно бъдещето на съюза, този нов глас става по-необходим от всякога.
Второ, ние сме приятели на България, локацията на ЕАЦС. Вярваме, че гласът на България е от значение и ролята й е важна. Местоположението й на Черно море, на Балканите и в югоизточна Европа, както и отхвърлянето й на комунизма, всичко това дават една уникална гледна точка, която трябвя да бъде чута както в Европа, така и отвъд Атлантика.
Трето, ние сме приятели на Цветан Цветанов, основателя на ЕАЦС. Той е лидер с мисъл за бъдещето и уважавана личност в евро-атлантическата зона.
Пожелаваме на ЕАЦС много успех в навременните му начинания и очакваме с нетърпение да си сътрудничим с него.

Дейвид Харис, главен изпълнителен директор на Американския еврейски комитет, Ню Йорк

***

Заявявам най-отговорно, че г-н Цветан Цветанов, в качеството си на български политик, е имал значителен принос и заслуги за сигурността на Европа и европейските граждани, както по време на управлението си като Министър на вътрешните работи, така и като член на Управителния съвет на Европол.
През 2014 г. правителството на Испания връчи на г-н Цветанов орденът на Гражданската отбрана на Испания “Сребърен кръст“.
По моя лична преценка, г-н Цветанов е изключително преимущество за Евро-атлантическия център за сигурност, защото споделя и защитава общите евро-атлантически ценности. В своята ежедневна работа, г-н Цветанов винаги се е стремил да насърчава и засилва евро-атлантическото сътрудничество в сферата на сигурността.
Не на последно място, г-н Цветанов е професионалист в борбата с тероризма, трафика на хора, киберсигурността, като винаги се е уповавал на демократичните принципи.

Агустин Диаз де Мера, бивш евродепутат, бивш депутат в парламента на Кралство Испания, бивш директор на Полицията на Кралство Испания, бивш кмет на Авила

***

Като член на немския Бундестаг от парламентарната група на ХДС/ХСС, голяма част от вниманието си съм насочвал към региона на югоизточна Европа, по-конкретно към България и Румъния. Запознах се с Цветан Цветанов посредством срещи по време на посещения в немския Бундестаг на водени от него парламентарни делегации и бях впечатлен от активната му роля в Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018г.
Неговата ангажираност със засилване на сътрудничеството и диалога по темите на сигурността винаги е била на челно място сред приоритетите му като политик и експерт. Затова бях много щастлив да разбера за инициативата му да основе Евро-атлантическия център за сигурност в София, България. Работата за по-добрата сигурност на нашите граждани, въз основа на нашите общи ценности в евро-атлантическото пространство придобива все по-решаваща важност. Стартирането на тази организация в момент, когато сме изправени пред многобройни предизвикателства пред нашите демокрации, нашата сигурност и нашите ценности е един развой на събитията, които много приветствам.

Николас Льобел, член на немския Бундестаг, член на Комисията по външни работи, член на подкомисията по разоражаване контрол на оръжията и неразпространение

***

Скъпи Цветан,
Поздравления за стартирането на Евро-атлантическия център за сигурност. Това начинание е отлично развитие за България и Черноморския регион и не би могло да бъде нито по-навременно, нито по-необходимо отколкото е в този момент в международните отношения. Високо ценя сътрудничеството ни по време на работата ми в Националния съвет за сигурност на САЩ и очаквам с нетърпение да работим тясно с Вас и колегите Ви в качеството ми на старши изследовател към Програмата по външна политика в института ‘Брукингс’.

Фиона Хил, старши изследовател и директор на Центъра за САЩ и Европа в института „Брукингс“, специален сътрудник на президента на САЩ и старши директор по въпросите за Европа и Русия към Националния съвет за сигурност (2017–2019)

Евелина Келбечева Професор Евелина Келбечева е историк, преподавател в Американския Университет в България. Тя преподава европейска, източно-европейска, балканска и българска история. Специализирала е в САЩ и Израел. Преподовател по програмата Жан Моне на ЕС. Стипендиант по програмата Фулбрайт и гостпреподавател в Университета на Калифорния, Ървайн (1993–1996). Председател на Източноевропейската академична лига (2000–2002). Съветник във Фондация Свободна и демократична България (1993–1999). Член на редакционния съвет на списание Балканистичен форум. Изнасяла е лекции в Харвардския и Колумбийския университет, в Университета на Торонто, Конгресната библиотека, Посолството на България във Вашингтон, Генералното консулство на България в Ню Йорк и др. Публикациите є са в областта на културната история, историческата памет, митовете и фалшификациите на историята. Келбечева е инициатор на гражданския натиск за преподаване на комунистическото минало в българските училища. Иван Хиновски Инженер Иван Хиновски е енергиен експерт с над четиридесетгодишен опит в управлението на проекти в енергетиката. Хиновски е специализирал в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония. Работил е като консултант за световни компании като „Уестингхаус“, „Сименс“, „Фраматом“, „Газ дьо Франс“ и Европейската банка за възстановяване и развитие. През годините е заемал редица отговорни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект“ (1998–2001) изпълнителен директор на НЕК (1997–1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ „Козлодуй“ (1999–2001). Понастоящем е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Николай Кръстев Николай Кръстев от 1992 година, започва да сътрудничи и работи в програма „Хоризонт“ на БНР. Професионалната му кариера е свързана с отразяване на процесите в Западните Балкани, Турция и Русия за БНР. Има експертиза в сферата на международните отношения, отбраната и етническо-религиозните процеси на Балканите. Отразявал е ключови моменти в конфликтите в бивша Югославия, обсадата на Сараево, военните действия в Босна и Херцеговина, в Косово, етническия конфиликт в Република Македония и падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. Участвал е в курс по публична дипломация към посолството на САЩ в централата на НАТО в Брюксел, както и в редица семинари и конференции в региона, посветени на проблемите в постюгославското пространство. Бил е кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани през периода 2003–2011 г., както и в Москва от 2015 до 2017 г. Освен в БНР, е работил в Bloomberg TV Bulgaria и TV Bulgaria On Air, където е водил коментарни и обзорни предавания през периода 2017–2019 г. Сътрудничил е на голяма част от българските електронни и печатни медии по теми, свързани с Балканите, Русия и процесите в постсъветското пространство. Румен Кънчев Професор Румен Кънчев е доктор по философия и доктор на науките по национална сигурност. Автор е на 8 монографии, между които „Защо Русия не следва Западния модел демокрация“ (2008), „Стратегическата стабилност“ (2014), „Стратегическото съперничество в началото на 21 век“ (2018) и др. Професионалният му опит включва: началник управление „Център за стратегически анализи и стратегическо планиране“ към Министерство на отбраната, главен съветник в Народното събрание, зам.-министър на отбраната, главен съветник в Съвет по сигурността към Министерски съвет, зам.-председател на Националния комитет за интеграция на Р България в НАТО (1997–1999) и член на Съвета по сигурността при министър-председателя (1997–2000). Кънчев е специализирал във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, Колежа на НАТО по отбраната (Рим) и Центъра за европейски стратегически изследвания (Гармишпартенкирхен). Представил е лекции и презентации в редица водещи американски и европейски центрове, между които: Военна Академия на САЩ West Point (Ню Йорк), Атлантически съвет на САЩ, Център „Удроу Уилсън“ (Вашингтон) и др. София Петкова София Петкова е експерт по политология, международни отношения и европеистика, възпитаник на Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) – Магистър на науките по „Политики и управление на Европейския съюз“ със специализация външните отношения на ЕС. Преминала е през академични, професионални и лидерски програми в Европа и САЩ, сред които такива на Държавния департамент на САЩ, Института Аспен Румъния, Northwestern University, Evanston, Illinois, US; Leiden University, the Netherlands; Europeum Institute, Czech Republic. Работила е към българския и Европейския парламент, фондация „Софийска платформа“, софийския офис на Европейския съвет за външна политика и др. От септември 2019г. е изпълнителен директор на Евро-атлантическия център за сигурност. Съби Събев Генерал майор (з) д-р Съби Събев е работил за изграждането и укрепването на военните способности и структури, както и за реформата на Българската армия. Заемал е различни длъжности във Военновъздушните сили и Генералния щаб на Българската армия на тактическо, оперативно и стратегическо ниво. Той е ръководил разработването на доктринални и стратегически документи, прегледи, планове и анализи, включително организиране участието на български контингенти в учения и мироопазващи операции на НАТО. Като военен представител е изградил и интегрирал националното военно представителство в дейността на Военния комитет на НАТО и подчинените му работни органи. След приключване на военната си кариера Събев е работил като главен експерт във Военна академия „Г. С. Раковски“ и като преподавател в Нов български университет. Има редица публикации по въпросите на трансформацията на въоръжените сили. Христо Казанджиев Инженер Христо Казанджиев има над двадесетгодишен опит в петролните проучвания в България, Либия и Сирия, включващ целия спектър от дейности, както и в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси (предоставяне на лицензии и концесии) и управление на дейностите, свързани с тях и с над 12 години опит в преноса, доставките и разпределението на природен газ. Казанджиев е магистър от Университета по минно дело и геология, гр. София, с квалификация инженер по търсене и проучване на нефт и природен газ. Христо Христов е разследващ журналист. Автор е на книгите: "Държавна сигурност срещу българската емиграция", "Убийте "Скитник", "Тайните фалити на комунизма", "Двойственият живот… Цветан Цветанов Цветан Цветанов е бивш вътрешен министър и заместник министър- председател на Република България (2009–2013), дългогодишен член на Народното събрание, както и председател на парламентарното мнозинство и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (2014–2019). През септември 2019 г. г-н Цветанов учредява Евро-атлантическия център за сигурност, като е избран за председател на Управителния съвет на Центъра.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на ЕАЦС
Foreword Tsvetan Tsvetanov, President of the EASC Management Board

Глава 1: Глобалната среда за сигурност и нейната динамика през 2019 г.
проф. д. н. Румен Кънчев

Глава 2: Военният баланс в Черно море
проф. д. н. Румен Кънчев и д-р (о. р. генерал-майор) Съби Събев

Глава 3: Руските енергийни проекти в България и рисковете за Централна и Югоизточна Европа
инж. Христо Казанджиев и инж. Иван Хиновски

Глава 4: Българската енергетика: състояние, политики и рискове
инж. Иван Хиновски

Глава 5: Руският шпионаж на Балканите
Николай Кръстев

Глава 6: Вътрешната сигурност на ЕС: залогът, предизвикателствата и добавената стойност на Европол и Фронтекс
София Петкова

Глава 7: Справяне с тоталитарното комунистическо минало в България – проблеми и постижения
Христо Христов и проф. Евелина Келбечева

Приложение 1: Рамка за стратегическо партньорство между Съединените американски щати и Република България, 26.11.2019 г.

Приложение 2: Лондонска декларация от държавните и правителствени ръководители, участващи в заседанието на Северноатлантическия съвет в Лондон, 3–4 декември 2019 г.

Авторите в изданието
Резюме
Summary

ПРЕДГОВОР
от Цветан Цветанов,
председател на Управителния съвет на ЕАЦС

През 2019 г. все по-осезаемо се усетиха конкретни регионални и глобални тенденции, които изискват засилване както на евро-атлантическата връзка и нейната роля на регионалната и световната сцена, така и едно по-осъзнато и стратегически ориентирано поведение на България в международен план.
Виждаме как пред очите ни се разгръща стратегическата триада на съперничество между САЩ, Русия и Китай – особено видими в сплитането на амбициозни газопреносни, инфраструктурни и икономически проекти на територията на Югоизточна и Южна Европа. Водената битка, от една страна, е за геоикономически преимущества – примери за това са Инициативата „17+1“, Турски поток и други. От друга страна, все по-ясно се води и една геополитическа битка, особено видима в региона на Черно море, където се сблъскват западното разбиране за глобален ред и международно право и проектирането на сила чрез военна доминация от страна на Русия. Инициативата „Три морета“ с амбицията си да засили дигиталната, транспортна и енергийна свързаност е ефективен инструмент за противодействие на руското и китайско влияние в региона на Триморието. Тя има потенциал да повиши осезаемо конкурентноспособността и сигурността на страните членки във формата, включително и чрез постигането на реална енергийна диверсификация.
Същевременно, на фона на тази динамична среда за сигурност, зависимостта от доставки на руски природен газ за Югоизточна и Централна Европа остава константа. Русия умело блокира проектите за доставки към региона от юг и югоизток и съумява да запази своето икономическо, а вследствие на това и политическо влияние. Реализацията на „Турски поток“ особено много засилва тази тенденция и създава трудно преодолими пречки пред реалната диверсификация на източниците на природен газ за региона.
На този фон българският енергиен сектор следва регионалната тенденция за увеличаване на зависимостта от Руската федерация. Макар реформиран и отчасти либерализиран, енергийният сектор на страната все още носи заряда на силна зависимост, която генерира огромен корупционен потенциал, като тези интереси спорадично преливат и на политическата сцена, както показват редица решения, касаещи развитието на сектора назад във времето. АЕЦ „Белене“ и газовият хъб „Балкан“ могат да се окажат застрашаващи амбициите на страната ни за регионален лидер на енергийната карта на Югоизточна Европа, ако не бъдат напълно съобразени с изискванията на европейското законодателство.
Ключовото значение на транспортните и енергийни коридори и проекти, преминаващи през територията на България и региона на югоизточна Европа, се оказват и мотив за засилената дейност на руските разузнавателни служби. В опитите си да противодейства на притегателната сила на ЕС и НАТО, Русия използва все по-често инструментариума на шпионажа и дезинформационните кампании, за да дестабилизира държавите от Западните Балкани и да разколебае обществата и политическите им елити в стремежа им да станат част от евро-атлантическото семейство.
По отношение на вътрешната сигурност на ЕС виждане как предизвикателствата стават все по-трансгранични и изискват общоевропейски отговор, за което ключова роля имат агенции като Европол и Фронтекс. Ако ЕС и държавите членки не съумеят да им предоставят нужните ресурси и инструменти, за да подпомогнат националните власти в справяне с тези предизвикателства, политическият и геостратегическият залог може да се окаже твърде голям и да нанесе непоправими поражения върху легитимността на общия европейски проект като политическо начинание.
През 2019-та година отбелязахме и една изключително важна годишнина – българската демокрация навърши тридесет години. От гледна точка на настоящето, за да се разберат причините за едни или други неуспешни или успешни реформи, както и отсъствието на такива, за да се осъзнаят и рационализират структурните причини за редица от предизвикателствата, с които днес се сблъскваме, е редно да обърнем поглед назад към историята. И не коя да е история, а към периода на комунистическия режим (1944–1989), за да можем контекстуално да осмислим и оценим постигнатото тридесет години по-късно през 2019-та година, както и да разчертаем плановете и амбициите си за бъдещето. Именно в този период се крият опасностите от вмешателство на чужди интереси, от изкривяване на разбирането за свобода и правов ред, за национален интерес и ценностна система. След краха на тоталитарната система, редица елементи от нея намират нов живот, оказвайки влияние върху пътя на развитие на демократична България.
Настоящият годишен анализ на Евро-атлантическия център за сигурност има не само нелеката задача да анализира България и света през 2019-та година, но и да идентифицира тенденции и модели, които надхвърлят заложената времева рамка и ни дават когнитивния инструментариум за критичен анализ на развоя на събитията на национално, регионално, европейско и глобално ниво и през 2020-та година, а и отвъд нея. За екипа на ЕАЦС и нашите експерти беше удоволствие да подготвим тези анализи за Вас!
С уважение,