Обезщетение за неимуществени (морални) вреди в България в контекста на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите

Според действащото българско законодателство неимуществените, известни още като „морални”, вреди се обезщетяват „по справедливост”. Използването на толкова съпротивляващо се срещу всякаква дефиниция философско понятие като справедливостта, за да се осигури действието на една по правило ориентирана към практиката правна норма, създава сериозно напрежение в процеса на правоприлагане. Именно въпросите, продукт на това напрежение, са разгледани в настоящата книга, като това е направено в контекста на законовото изискване за създаване на методика за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на смърт или телесно увреждане при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Стоян Ставру

Стоян Ставру е доктор по право (2009) и по философия (2015). От 2005 г. е хоноруван асистент в СУ „Св. Климент Охридски“  по вещно право и гражданско право – обща част, от 2009 г. води курсовете по медицинско право,правни проблеми на клиничната медицина и правни проблеми в доболничната помощ в НБУ.

Създател на професионален сайт „Предизвикай правото!“ (http://challengingthelaw.com/).

Съществуват (т.нар. относително определени) правни понятия които са своеобразни „дупки“ в нормативността, от които законът „изтича“. Те пречат на правния ред да постигне своята абсолютност, като разкриват територии на юридическото, в които законът не може да сглоби себе си докрай, а разкрива същността си на несамодостатъчна конструкция, която зависи от работата на съдиите като комплексни човешки същества. Тези водопади на контраюридическото са съзнателно създадени шупли в структурата на самото право, които имат за цел да удържат неговата смисленост чрез въвеждането на компоненти, които зависят от изцяло човешка преработка на определени обществени ценности, характеризиращи се с особена динамичност и усложненост. Удържането на правото в подобни места зависи не толкова от притежаването на фиксирани знания за закона, колкото от овладяването на определени умения от страна на съдиите, предполагащи, че последните са наясно както с предимствата, така и опасностите на своята човешка природа. Бланкетните правни понятия са местата, в които правото утвърждава своята легитимност във всеки отделен случай – всеки път, когато се прилага. Това е максимално непредопределено, и в този смисъл – „неясно“ (на пръв поглед) право, което следва да бъде „изобретено“ от съдията, но не произволно, а чрез вписване на решението в цялата правна система и в обществения контекст на нейното прилагане. Всеки път, когато съдията прилага подобно понятие, той се изправя пред необходимостта да докаже жизнеността на правната система – способността ѝ да намери решение, което не може да бъде формулирано като предварително предписание. Не всички измерения на справедливото могат да бъдат „успокоени“2 до предварително формулирани правила за конкретно описано поведение. Част от тях не могат да функционират като тристепенни светофари на улично кръстовище. Те се нуждаят от човек, през който правилото „преминава“, за да формулира решение – човек, който осъзнава поетата от него огромна отговорност за обосноваването на претенцията на правото, че заслужава да бъде налагано с помощта на държавната принуда. В тези случаи правото съществува не толкова като правни норми, колкото като съдебни решения. Това е и причината правораздавателната практика по бланкетните понятия да е една от най-важните и отговорни задачи на правосъдието.

Злоупотребата с бланкетните понятия чрез превръщането им от „бланкетни“ в „празни“ би довело до изключително тежки последици за правото – нарушаване на общественото доверие в правораздаването и в правото като цяло. Това е и причината въпросът за изясняването на понятието „по справедливост“ в контекста на чл. 52 ЗЗД (1950) да е от такова огромно значение не просто за уреждане на обезщетенията по застрахователните правоотношение във връзка с пътнотранспортни злополуки, но и за способността на правото да обоснове основанието за своето съществуване.

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪКРАЩЕНИЯ............................................................................................... 9

I. ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ............................................................ 13
1. Справедливостта като метод................................................................... 13
2. Правна уредба по ЗЗД (1892).................................................................. 20
2.1. Първи период: от 01.03.1893 г. до 13.10.1909 г............................ 20
2.2. Втори период: от 13.10.1909 г. до 18.02.1922 г............................. 28
2.3. Трети период: от 18.02.1922 г. до 12.11.1934 г............................. 31
2.4. Четвърти период: от 12.11.1934 г. до 01.01.1951 г....................... 41
2.5. Изводи.......................................................................................... 46
3. Правна уредба по ЗЗД (1950).................................................................. 49
3.1. Задължителна съдебна практика.................................................. 50
3.1.1. Тълкувателни актове на ВС.................................................. 50
3.1.2. Тълкувателни актове на ВКС............................................... 61
3.2. Правна доктрина.............................................................................. 66
3.2.1. Стари традиции и нови тенденции................................... 79
3.2.2. Неимуществени вреди.......................................................... 86
3.2.3. Обезщетение за неимуществени вреди.......................... 100
3.2.4. Кръг на правоимащите лица при телесни увреждания.......................................... 104
3.2.5. Кръг на правоимащите лица при смърт........................ 121
3.2.6. Определяне на размера на обезщетението по справедливост................................... 126
3.2.7. Определяне на размера на обезщетението при принос на пострадалия.......................... 147

II. ПРЕГЛЕД НА ПРАКТИКАТА НА ВКС (2015–2019)................................................................................ 180
4. Обхват и представителност .................................................................. 180
5. Определяне на обезщетението ............................................................ 183
5.1. Телесно увреждане......................................................................... 183
5.2. Смърт................................................................................................. 266
5.2.1. Дете.......................................................................................... 267
5.2.2. Родител.................................................................................... 306
5.2.3. Съпруг..................................................................................... 353
5.2.4. Друг близък............................................................................ 362

III. ПРЕГЛЕД НА РЕШЕНИЕ НА СЕС СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ................................................................................... 380
6. Преглед на някои решения................................................................... 380
6.1. Практиката на българските съдилища..................................... 380
6.2. Практиката на Съда на Европейския съюз.............................. 385
6.2.1. Съотношение между обема на отговорността на застрахования и обхвата на застрахователното покритие........................................................................................... 385
6.2.2. Съразмерно разпределяне на вредните последици и принос на пострадалия........................................ 391
6.2.3. Приложимо право................................................................ 394

IV. ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ.......................................................... 395
7. Създаване на методика по чл. 493а КЗ............................................... 395
7.1. Обхват и цели на методиката...................................................... 396
7.2. Различни подходи при имуществени и неимуществени вреди......................................................... 399
7.3. Телесни увреждания...................................................................... 408
7.3.1. Медицински (обективен) компонент.............................. 408
7.3.2. Психологически (субективен) компонент...................... 410
7.4. Смърт................................................................................................. 413
8. Испанският модел................................................................................... 417
8.1. Общо представяне.......................................................................... 417
8.2. Телесно увреждане......................................................................... 420
8.2.1. Временни увреждания........................................................ 421
8.2.2. Трайни последици............................................................... 423
8.3. Смърт на близък............................................................................. 432

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА............................................................... 437

СПИСЪК НА РЕЗЮМИРАНИТЕ АКТОВЕ...........................................442