Забравени и неразбрани

Особеният чар на Средновековието е персонифициран в неговите личности, преди всичко в плеядата емблематични български владетели и духовни водачи, за които са изписани хиляди страници научна и художествена литература. Имената на Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис-Михаил, Симеон Велики, Самуил, Асен, Калоян, Иван Асен ІІ, на духовни водачи като Кирил и Методий, св. Иван Рилски, патриарх Евтимий будят повече или по-малко силни емоции, но не и безразличие. Тази книга е опит да се хвърли повече светлина и върху делата и жизнения път на личности, които по едни или други причини са в „сянката на великите“, на събития и явления, които остават непопулярни и неразбрани.

Българските царици, владетелки и принцеси са друг акцент в тази книга. Преоценка и признание дължим и на мнозина духовни водачи, свързани с църковните престоли в Плиска, Дръстър, Велики Преслав, Охрид и Търново, на онези българи, които стават архиереи на Сърбия и други православни страни.

Сред събитията и историческите явления, останали недостатъчно осмислени, са средновековните „войни за Сердика”, ролята на печенези и кумани в нашата история, северната българска граница в епохата на Второто българско царство... Без непременно да е поанта на това пътешествие в миналото, темата за „българите в чужбина” заема важно място в него – темата, която е съдба на около четири милиона българи в съвременната епоха, има своите корени още в далечните векове на Средновековието.